Лични
Здравей, Ради. Радвам се, че най-после те хванах на тясно. Представи се първо за хората, които не те познават.
Здравейте! Казвам се Ради, 27 години, от Софи... т.е., от "Дружба". Хората, които са от скоро във фенклуба, може би не ме познават толкова добре, тъй като в последните година и половина съм студент в Германия. В общи линии е това. Сигурен съм, че с напредването на интервюто, доста неща за мен ще излязат на яве, може би.
Би ли пояснил какво те накара да напуснеш Дружба в посока Германия?
Ами, разбрах, че в Германия не са чували за "Дружба" и затова реших да дойда и да ги запозная с така популярната у нас, "дружбенска" култура. А формалният повод е магистратурата, която в момента карам, по специалност "Цифрови Комуникации" в Университета на Кил.
Разкажи ни за Кил. Колко различен е животът ти там, в сравнение с този, който водеше тук.
Ами, откъде да започна? Нека да е от началото. Още когато, за ужас на майка ми, ми дойде идеята да кандидатствам в Германия, имах някаква представа какво да очаквам. Предполагам, че всеки има подобна представа за немците и страната - организирано, чистичко, подредено, справедливо и мрачно. Около 100 % от тези ми очаквания се потвърдиха. Това, което ме изненада бяха хората. Може би фактът, че в Кил населението е съставено предимно от студенти допринесе, но тук по улицата винаги срещаш приятни млади хора. Поздравяват се за щяло и нещяло. Съвсем нормален поздрав, дори и за почти непознати хора е целувка по бузата, потупване по рамото и т.н. Освен това, не се сещам къде в Студентски град, всяка вечер има бира и йегермайстери за по 1 евро.
Смяташ ли, че си се привързал към живота в Германия или по-скоро нямаш търпение да се завърнеш при Българските си приятели?
Със сигурност има някакво привързване, но бих казал, че немската действителност, може би е успяла да ме направи малко по-търпелив в това отношение. Не мога да не призная, че в момента не се сещам за нито едно място в България, което да ми липсва. За сметка на това се сещам за поне 30-40 човека, които, физически, сериозно ми липсват, но усещам присъствието им при мен. Например, всеки път като излезем с компания някъде, усещам духа на разни хора да вдигат чаша след чаша и да я изливат в устата ми, а на следващата сутрин ги чувам как се забавляват с "белите ми петна". Все пак, за времето, което съм тук, успях да завържа много интересни запознанства и мога да кажа, че и тук имам много добри приятели, които със сигурност ще ми липсват, когато се прибера в България.
Разкажи ни как си запълваш времето между лекциите и тези излизания с компания. Какви са хобитата ти и изпитваш ли затруднения да практикуваш някои от тях извън България?
Ами, различно. Когато времето го позволява играя футбол, ходя на кафе, шопинг, разходки, като дойде последната неделя от месеца се къпя и т.н(смее се). Много са ценни разходките след тежка вечер. Интересна гледка е как петима човека вървят, всеки с доста изнемощял вид, почти не проронващи дума. Всеки с по бира в ръка и наслаждавайки се на морето. Обикновено уикендите, в които имаме повече свободно време, гледам да организирам някоя екскурзия до околните места - Хамбург, Любек, Фленсбург с пиво-извора, Бремен с другия пиво-извор и т.н. Когато имам сесия, обаче, става много тежко. Тогава почти се пренасям в библиотеката. Местното образование е доста взискателно, преписване и назубкване са непонятни думи. Или го научаваш и рабираш, или "не издържал". Имам една (две са, но това е друга тема) китара и когато няма какво да се прави, или времето не го позволява (което от октомври до март е доста често срещано), дрънкам и досаждам на комшиите. Хубавото е, че едно от момчетата, в моята квартира (за всички, които го познават - имате много поздрави от Корне), е доста по-некадърен и от мен, така че моето свирене е като Ноел в сравнение с Лиъм, пред неговото.
Спомена Лиъм и Ноел. Ще разкажеш ли на непросветените кои са те и каква е твоята връзка с тях?
Ноел Галахър и брат му Лиъм - гръбнакът на най-великата музикална група за всички времена - Oasis. Ноел пише песните и свири на китара, Лиъм грачи нещо. Всички знаят какъв е Ицо за фенклуба. Ето такъв е Ноел за мен(смее се). Той е допринесъл адски много за моето развитие. Голяма част от познанията ми по английски са благодарение на песните на Ноел и на интервютата му. Захващането ми с китарата е също негово дело. Дълго време намирах голяма прилика в отношенията му с брат му, с тези на мен и моя брат. Братските отношения са винаги малко по-различни и неподвластни на логиката. Ако имаш приятел, с който да си се бил по 2-3 пъти на ден, когато си бил малък, то рано или късно той вече не ти е приятел. С братята не е така - оставаш приятел за цял живот. Конкретно за Ноел и Лиъм, не харесвам поведението и отношението на Лиъм. Групата се разпадна заради него.
Ноел със сигурност е много колоритна личност и от предния ти отговор си личи, че ти го познаваш много добре. Вярвам, че всички негови фенове са наясно с футболните му пристрастия. Ти би ли казал за себе си, че в един момент си започнал да симпатизираш на Манчестър Сити заради него?
Ноел със сигурност знае какво прави и какво говори. Естествено, че като човек замъглил и преобърнал цялото ми мислене, той е успял и да ме направи поне малко по-съпричастен към Сити. Винаги когато говори за Сити в интервюта съм се побърквал едновременно да се смея на лафовете му и да му се чудя на лоялността. Такъв голям човек като Ноел, няма как да е направил грешният избор. И ето, избрал е правилният отбор в Манчестър. Уникалното му чувство за хумор, няма как да не те накара да си отдъхнеш, че не е фен на най-големият ти противник. Единственият, но за сметка на това, сериозен проблем на Сити от времената, в които се запалвах по английски футбол е, че те притежаваха в състава си Найъл Куин, а не Йън Райт. Естествено, по-късно се опитаха да поправят грешката с Шон Райт-Филипс и Брадли Райт-Филипс, но доста късно и неуспешно.
Арсенал
Всеки който те познава едва ли е очаквал Райти да не фигурира в болшинстовото от твоите отговори. Разкажи на всички как се запали по Арсенал и само Райт ли бе причината да започнеш да следиш отбора.
Определено, Райт има огромна роля в "запалването" ми по Арсенал. Спомням си, за разлика от Пол Мърсън(смее се), че през 94та година, по време на похода към спечелването на КНК, някои от мачовете на отбора ги даваха "на живо" по българската телевизия. Може би, първото нещо, което ми направи впечатление беше страхотния червено-бял екип с топчето на гърдите и уникално-вписващия се към тази комбинация, надпис JVC. Второто нещо беше страхотния дух и борбеност, на моменти направо бруталност на отбора. Тогава се появи и Райт, и всичко останало беше без значение. По-късно започнах да осъзнавам и уникалните му футболни качества, но първоначално ме грабна с това, че се разрева от яд, че пропуска финала, заради глупав картон на полуфинала с ПСЖ. Дотогава, мога да кажа, че отборът ми беше симпатичен, но нищо по-специално. На финала вече бях на страната на Арсенал. Победата затвърди убеждението ми за правилният избор и започнах да се интересувам все повече и повече от отбора, и специално от Райти. Те пък не разочароваха, и така.
Имал си възможността да наблюдаваш Райт около 4-5 години и да проследиш цялата кариера на Тиери Анри в Арсенал. Как би съпоставил двамата? Безспорно, Анри е любимецът на новото поколение фенове. Сподели защо ти остана верен на Райт.
Ами, според мен, Райт по някакъв свой си начин, се вписваше страхотно в отбора. По това време, в Арсенал играеха играчи, каквито се раждат веднъж на 20-30 години и каквито трудно се събират по повече от 3-4 на едно място по едно и също време, а тогава в отбора имаше около 10-15 такива и Райти изпъкваше малко или много. Може би, защото беше нападател и олицетворяваше труда на целия отбор с головете си. Естествено, не искам да кажа, че той е бил най-важната и единствена причина за успехите тогава, но по това време, Арсенал играеше страхотно във всяка зона и просто положенията се реализираха от Райт. Винаги съм се възхищавал на лоялността му към отбора. Няма как човек да прочете книгата му и да остане безучастен към начина по който говори за Арсенал. Съпоставка между двамата трудно мога да направя, защото просто са били поставени в различни условия. Анри е страхотен футболист и съм му се възхищавал още от времето когато играеше в Монако, но по една или друга причина не успя да ме грабне в Арсенал. Истина е, че имаше страхотни моменти, но липсата му на лидерски качества, начинът по който напусна отбора ("отивам в най-великия отбор на света" и т.н.), както и неизбежните сравнения с останалите легендарни футболисти на отбора не успяха да ме убедят да го наричам с ръка на сърцето легенда на Арсенал.
Спомена, че Анри и Райт са играли в различни условия. Разкажи ни за статута и самата философия на отбора в годините преди Венгер и с какво се промениха нещата след идването на французина?
Едва ли аз съм човекът, който да разказва за философията на отбора през годините. Всеки сам си има разбиране за нея. За мен, това което правеше Арсенал различен от останалите отбори извън България беше гореспоменатият шанс, велики играчи да се съберат на едно и също място по едно и също време, да оценят в какъв отбор играят и да бъдат благодарни за което. Може би футболът по това време е бил такъв, но в Арсенал всеки един от футболистите осъзнаваше, че играе във велик отбор и беше лоялен до последният пайнт "Гинес" и последната капка "Бушмилс". Като се замисля, какви проблеми с алкохол, наркотици и хазарт са имали футболистите на отбора през годините и нищо от това не е излизало извън съблекалнята. Това показва, че освен добри и лоялни футболисти, са били и големи мъже събрани в едно задружно семейство. Сигурен съм, че Тони Адамс, Рей Парлър, Пол Мърсън, няколко стотици пъба, няколко десетки сбивания и няколко хиляди литри консумиран алкохол са допринесли за това сплотяване.
Това, което се промени след идването на Венгер е, че успя да канализира уменията и предаността на всеки един от тези футболисти в такава посока, че отборът да играе най-красивият и ефективен футбол, който Висшата Лига е виждала в историята си. Фактът, че бе оставен да работи на спокойствие и получи пълната подкрепа на всички е от голямо значение. Въпреки, достойното за неговият Топ 3 встъпително интервю, в което той казва “I tried to watch the Spurs match on television in my hotel yesterday, but I fell asleep.”, то началото му хич не е розово. Райти, в книгата си разказва за първите дни на Арсен в отбора. Там той споменава за първата му седмица, в която французинът е оставил всичко в ръцете на Пат Райс и само седи и гледа отстрани. Тогава е бил мачът за купата на УЕФА с Борусия Мьонхенгладбах (с Ефенберг в състава си) и отборът е бил ръководен от Пат Райс. На полувремето Арсенал води с 2:0 и Венгер влиза в съблекалнята и дава някакви наставления. Крайният резултат е 3:2 за немците и отпадаме от турнира. Райти пише, всички в съблекалнята се питахме един и същ въпрос - WTF?!? Не много добро начало, а?
Началото със сигурност не е мечтано, но каква е цялостната ти оценка за Венгер през годините и мястото му в историята на клуба?
За мен, Венгер е най-великият мениджър в историята на клуба. Не става дума само за печеленето на трофеи. Мащабността на проектите, които започна, повечето от които са почти доведени до успешен край, са съизмерими единствено с това, което е правил Хърбърт Чапман през 30те години. Начинът на игра, трансферната му политика, преместването на новия стадион, за което той има огромна заслуга. Изобщо, трансформацията от един клуб с добри традиции в Англия до един от Топ 10 клубовете в света, във всяко отношение - игрово, финансово, организационно и т.н. Това е огромно постижение на фона на съвременния футбол. А да не забравяме и символиката с имената, не е случайна. Точно заради това, Ман Ютд могат да имат само един велик мениджър и той живее в Свищов(смее се).
Доста от хората пратили въпроси, включително и аз, искаме да узнаем каква е причината да се поотдръпнеш от събитията около Арсенал в последните 2 години? Смяташ ли, че искрата вече я няма?
И аз не съм си представял нещата точно по този начин, но така се случи. Поех ангажименти към хора, които все още много уважавам, които не успявах да изпълня навреме, покрай многото неща, които се случваха покрай мен в първите седмици след преместването ми в Германия. Все пак нова страна, нови хора, нови навици. Това доведе до разминавания и неразбирателства, които не отиваха на добре и прецених, че ще е по-добре да се поотдръпна малко. С течение на времето, с изненада осъзнах, че доста от нещата, от които съм се отдръпнал не ми липсват толкова, колкото предполагах, че ще ми липсват, което пък проточи това ми отдръпване във времето и така. Каквото било, било. Не мисля, че някой ще спечели, ако тръгна да се връщам назад и да задълбавам в подобни неща. Важното е, че и в момента продължавам да си пиша с удоволствие с хора като теб, Ицо, Милен, Цвети, Мила (но с нея не толкова често, защото май се е отдала на върло тинясване), Шодана, Вальо, Мишо (и с него не толкова често, за съжаление), Вики, Дидо и други знайни и незнайни представители на арсеналската ЕнтелЕгенция. Изпитвам огромен респект и желание за безпаметни запои с тях, включително и с Дидо(смее се) и се надявам и при вас да е същото. Така че, няма как искрата да я няма, защото за мен искрата, понякога цяла фабрика за кибрит и динамит, водеща до тежки последствия за черният ми дроб и сънят ми, сте точно тези хора.
Фенклуб
Нека преминем към причината да се познаваш с гореспоменатите. Ти си един от основателите на фенклуба на Арсенал в България. Разкажи ни как се зароди самата идея у теб и кога се запозна с другите ентусиасти.
Сигурно ще да е било след някой пореден голям мач, но седнах и написах 2-3 реда на някаква мацка - Джил Смит, която беше посочена като отговорник за фенклуба, каквото и да значеше това тогава. В тези 2-3 реда написах, че би било страхотно ако направим фенклуб на Арсенал в България. Аз трябва да призная, че въпросната мацка, си я представях някаква с татуировки "КЗТ" и "Хапем лошо", без 2 зъба и ръководеща цяла банда скинари. Отговор не очаквах. Интересно, но взе че отговори и то доста културен за скинарка с гореописаните татуировки. В писмото тя написа, че това е страхотна идея и, че не съм сам, което вече го подозирах отдавна. Имало още 2 момчета (че какво друго?!?), които се били свързали с нея и че, най-добре би било ако се разберем да работим заедно тримата. Другите 2ма бяха някой си Любо Методиев и някакъв Христо Балев. В последствие се оказа, че имало и някакъв елемент Георги, но за него по-късно. Писахме си с Любо, после се видяхме на по бира (защото той изтрезняваше след тежък запой, след като беше разбрал, че е сред щастливците на Каме... така де, на една марка бира, дето ще ходят на Европейското в Португалия). Обсъждахме нещата с Любо, той още преди да се срещнем се беше появил вече по телевизора в Диема, на един мач с Нюкасъл. По време на този мач си беше дал координатите за връзка и по този начин вече имахме много хора, които искаха да участват в подобно начинание. После с Ицо Балев и Любо направихме среща в Студентския Дом (в залата с пианото) в София, на която среща се запознахме с много интересни хора. Имаше един пич, дето беше дошъл от Севлиево ли беше, Етрополе ли, нещо такова и носеше един сак, защото на следващият ден заминаваше на бригада в Щатите или Англия, от който сак извади няколко знамена на Арсенал, шалове, фланелки и касетка с песни за Арсенал и футболистите на отбора. След тази среща отидохме на по бира в легендарната кръчма "Гюлето", която мисля, че е увековечена на снимки. Започнахме да ходим в Мърфис, тъй като Ицо се познаваше със собственика на заведението. След това имаше Учредителното Събрание, последва официалното регистриране на фенклуба в съда, издаване на печат и т.н. Бюрокрации, които доведоха до съществуването на фенклуба и на хартия. Останалото, както всички знаете, е история.
Как беше в началото? Какви неща бяха на дневен ред и колко голям бе ентусиазмът у всички ви?
Ентуасиазмът беше огромен и всички много се забавлявахме. В началото излизахме доста често, за да гледаме и други мачове. Тогава точно беше европейското и редовно киснехме в "Ботуша" с Ицо Балев, 14-15-годишната тогава Мила, една мацка, която вярваш или не, се казва Арсения и други. Форумът тогава цъфтеше и имаше сериозна интрига в състезанието кой ще има най-много мнения. ArsenalGirl беше доста добър кадър във форума, но не идваше често на срещите, за което, пък, не си спомням защо, но обвинявахме Пецата. Борбата беше интересна до момента, в който не се намеси някакъв пич от Стара Загора - BG-Gunner, който направо ни издуха всички за нула време. Интересно е, че първата ми среща и с него, беше по време на негови опити да изтрезнее след поредния, или може би първият му студентски купон, тъй като той беше пресен, пресен студент в УНСС. Горе-долу по това време, всички във форума се наслаждавахме на уникалните репортажи на Насо Русков от мачовете, които препрочитахме по стотици пъти. След това дойде и една екскурзия до Атина, която беше много забавна и приятна. В общи линии, всичко вървеше много добре.
Разкажи повече за екскурзията до Атина, която остава в историята като първото организирано посещение на мач от членове на ASCB.
Цялото посещение е като някаква приказка. Срещата с Марин(един много голям пич, с ник "брат'чеда", специални поздрави ако четеш!) на автогарата, пътуването, планът какво да лъжем граничарите, в случай, че ни питат къде отиваме (имахме сериозни опасения, че ще ни върнат, защото отивахме за футболен мач), кафето и обслужването в Атина, срещата с останалите от групата (Жоро - Гилерата и Любо). После търсенето на къщата, в която трябваше да нощуваме. А това търсене беше легендарно. Любо беше уредил да спим у някакъв негов приятел, студент от Атина, който живееше в една малка къщичка под наем. Малка подробност беше фактът, че собственикът на къщата не си беше вкъщи. Не само, че не си беше вкъщи, ами не беше в Атина. И не само, че не беше в Атина, ами изобщо не беше в Гърция. Любо се беше сдобил по някакъв сложен начин с ключовете на въпросният пич и с някакво, нека да го наречем "описанийце", как да стигнем до въпросната къща, което се състоеше горе-долу в "ами на еди-кой си булевард завивате на дясно, после на ляво и там на третата пряка в дясно, втората къща от ляво - една ниска, жълта, няма как да я пропуснете". Да де, ама около 80 процента от къщите бяха жълти и ниски и ние може би, сме били уникална гледка как оглеждаме всяка "втора къща, в ляво" дали е заключена, дали има куче и т.н. Оставаше само да почнем да пробваме ключа на всяка врата. Друг интересен спомен е качването, или по-точно слизането от Акропола с един от приятелите на Насо Русков на име Бен и компанията му. Между другото, най-големият двойник на РвП, който съм виждал някога. Спряхме в едно кръчме, поръчахме бира и пичовете почнаха да играят следната игра. Започва първият с А и трябва да каже фамилно име на наш играч, което да започва с А, например Адамс. Следващият трябва да каже име с последната буква от името, казано от първия, в примера - С и т.н. Всеки има около 3 секунди да каже име и ако не успее - пие бирата на екс. Яко!!! Спомням си срещата ни с гърците и кипърците, като особено вторите бяха огромна група, всички екипирани с най-новите фланелки на отбора, а ние с някакви парцалки, купени от Световният Търговски Център, а.к.а "Илиянци". Срещнахме се и с Джил Смит, която се оказа една супер енергична и позитивна лелка и нямаше дори и 1 татуировка(смее се). На път за стадиона всички бяхме с екипи на Арсенал. Като слязохме от станцията на метрото също. Като стигнахме до стадиона също. Тръгнахме с Бен и компанията му да си търсим входа за нашия сектор и май се изгубихме, защото в един момент се оказахме по средата на огромно зелено море. Огледах се и с изненада и ужас разбрах, че Бен и компания за секунди бях прибрали всякакви отличителни белези и се бяха превърнали в "кежуали", а аз не бях. Както и да е, в крайна сметка всичко мина нормално. После имахме препятствия при влизането на стадиона, тъй като не разрешиха на Марин да вкара камерата си в стадиона и му я задържаха на входа, само за да му я върнат около 30 минути по-късно. На стадиона емоциите бяха големи, свършихме 2:2. Фреди Люнгберг вкара гол точно пред нас и почти се метна на оградата. Голямо шоу.
Добри времена. Кажи защо вече на няколко пъти се отдръпваш от организацията. На някой страничен наблюдател би изглеждало абсурдно да се дистанцираш от тези хора и преживявания. Какви са причините?
Тук въпросите малко се припокриват, но ще отговоря. Първият път, малко след като мина Учредителното Събрание, ходих на бригада в Щатите. След като се върнах, нещо не успяхме да се разберем напълно с останалите, как точно да се развият нещата занапред и на едно Общо Събрание, донякъде афектиран, донякъде нацупен, си бих камшика. След това имаше доста взаимни нападки и глупости, които ме отблъснаха още повече. Обидно ми беше и отношението на много хора, които до този момент смятах за приятели и реших, че няма смисъл взаимно да си тровим живота. В един момент, обаче, нещата излязоха извън контрол и преди едно Общо Събрание ескалираха до нива, опасни за бъдещото съществуване на организацията изобщо. Тогава прецених, че със сръдни няма да постигнем нищо. Събрахме се, седнахме, казахме си каквото имахме да си казваме и позакрепихме нещата. Тогава ме избраха за секретар за втори път. Тук искам да отворя една скоба за едно много достойно нещо, което Ачо направи по телефона, а именно, отказа се от място в УС в полза на Стани, тъй като двамата имаха равни гласове тогава. След това, когато разбрах, че съм приет в Германия и прецених, че няма да е коректно да се занимавам с нещо, което не съм сигурен, че ще успея да свърша(както и се оказа в последствие), и реших да не се кандидатирам отново. Последвалите идването ми в Германия неразбирателства, вече бяха коментирани по-горе.
Има жив интерес у хората отностно случките в Бургас и действията, които ти и Вальо предприехте след срещата. Какво ви накара да вземете такива решения? На всички ни е ясно, че ти винаги активно си подпомагал оранизацията, но след оставката си почувства ли поне леко облекчение, от това, че тежестта на отговорностите към ASCB ще намалее.
Какво означава тежест на отговорностите? Всеки много добре е знаел с какво се захваща, като се кандидатира. Причината за тези решения е много проста и няма смисъл да се търсят каквито и да било интриги и задкулисни игри. Седнахме, поговорихме си и преценихме, че не е редно да наказваме хора за нещо, което и самите ние сме извършили. Това е. Вальо е този, за който това решение беше по-тежко, защото аз се бях оттеглил вече във връзка с заминаването ми за Германия. Със сигурност това не е било плод на някакви емоции. Нито за момент не съм се съмнявал в правилността на действията, които се предприеха тогава. Оставихме емоциите да утихнат. През това време се срещнахме с ръководството на бургаското заведение, с цел да оправим нещата и си мисля, че успяхме да го постигнем. Ситуацията с Любо не виждам смисъл да я коментирам. Така е решил, така са постъпили останалите. Може би, и ние с Вальо сме оказали някакво влияние след като, нормално, много хора се допитваха до нас. Състоянието на организацията в момента, начинът, по който се говори за фенклуба не само у нас, но и в чужбина, ясно показва, че това, което се е случило тогава е било за добро. След като се оттеглих, не само, че не изпитах облекчение, ами напротив - беше ми още по-трудно, защото бях поел ангажимент, че ще помагам, който не бях сигурен, че мога да изпълня.
Наказанията от тогава изтекоха. Ти си единственият oт наказаните, който не е член на организацията понастоящем. Заминаването ти ли е единствената причина за това?
Първоначално използвах заминаването като добро оправдание. Проблемът дойде, когато наближи изтичането на наказанието. Не съм имал някакъв особен натиск от когото и да е да се записвам, но си имах някакъв вътрешен спор, който не можех да разреша. Не ми хареса отношението на ръководството по време на честването за годишнината. Може да не е много, но и аз съм допринесъл с малко за това, което сме постигнали сега, а отношението беше точно като към Господин Никой. Тайно се надявах, че има една картичка, или една фланелка, или една запалка, или една снимка, поне, заделена за мен, но надеждите бяха напразни. Истина е, че физически ме нямаше, но отношението беше, все едно никога не ме е имало. Смешно е, защото това не се случва за пръв път. Преди време пак имахме една такава годишнина и тогава нещата се повториха, така че седнах, помислих си и прецених, че явно в това отношение не сме мръднали и на милиметър. А толкова ми се искаше да покажем някакво различно отношение към хората. Всеки да получи картичка за рожденния си ден, мартеничка за 1ви март, мембър пакет, да не гледаме само лошото, което се е случило преди, ами да си спомняме основно добрите страни и да не забравяме приноса на хората, независимо от личното отношение към тях. Ей такива неща, елементарни, но май, не чак толкова.
Както и да е. Наскоро имах един разговор с даден човек от фенклуба, който ме убеди да си подновя членството и ще го направя, когато се върна след по-малко от 2 седмици.
У никой няма съмнения, че винаги ще бъдеш част от фенклуба, но би ли се върнал в Управителния Съвет?
В момента, по една или друга причина, имам все още права да следя механизма на взимане на решения в УС, така че имам преки впечатления и смятам, че хората, които са там се справят прекрасно. Инициативни са, изобретателни, интелигентни и здравомислещи хора. Дори и да имат противоречия, винаги успяват да достигнат до най-доброто решение и винаги в интерес на членовете. Не виждам абсолютно никаква нужда от моето присъствие там. Това го казвам напълно искрено и без каквито и да било задни мисли. Старо правило е, че след като всичко върви както трябва, промени не се правят.
Следващият ми въпрос щеше да бъде дали следиш действията на УС понастоящем, но мисля, че вече е излишен. И така, минахме през създаването, първата екскурзия, събиранията, идеите, споровете и какво ли още не. На кои хора в това уравнение, според теб, можем да припишем най-големи заслуги за това сега да се наричаме най-големият фенклуб на чуждестранен отбор в България?
На абсолютно всички, допринесли за това признание. На Любо, Ицо и Жоро, за това, че им е щукнала тази идея в главата и са предприели стъпки да я осъществят. На Ачо, Владо и Сашо за нещата, които са направили за форума. На Вальо, който е човекът-мисъл и не се предаде. На Заки за страхотната работа, която винаги е вършил за клона си и за фенклуба. На Цвети, Пацо, Стани, Ники, Здравко и Милен за работата им в УС. На Мишо за това, че се нави да се занимава точно в един от най-тежките моменти. На Дидо за това, че успя да влезе в моите дрехи и то без да му изглеждат провлачени и за това, че въпреки, че не пие, пак е сравнително добре(смее се). На всички представители, които са си вършили съвестно работата и са организирали фенсрещи, събрания и т.н. На Вики, на теб и всички останали, които помагат за форума и сайта. На Чаво за това, че е пич. На Ицо за това, че е Бога на фенклуба. На всички, с които сме се събирали и са повярвали, че тази организация не е някакво досадно задължение, а е извор. Извор на страхотни моменти, споделени заедно и на много приятели, които да помогнат да си спомниш моментите, като забравиш. И помогнат да се качиш на таксито за вкъщи, като се напиеш. И ти скриват ключовете от колата, за да не се шофираш когато си пиян. На всички, за всичко.
Други
Много прочувствен отговор, който е достоен за края на сериозната част от интервюто. Да преминем към един по-добър свят. Всички знаем, че по-голямата част от сърцето ти принадлежи на Българския ЦСКА. Кажи как ще се почувстваш, ако армейците трябва да излязат срещу Арсенал?
Истина е, че за мен ЦСКА винаги е номер 1 и е нормално да си подкрепям отбора срещу когото и да излезем да играем. Очаквам с нетърпение този момент, основно от ревност. И ще ти кажа защо. Брат ми е голям фен на Ливъпрул, но, естествено и за него, ЦСКА е на 1во място. През 2005 година, бях на бригада в Англия и тогава се паднахме да играем с Ливърпул. Брат ми и един приятел (Петко от ФМ), ми дойдоха на гости и заедно посетихме мача. Няма смисъл да описвам какво е било изживяването, но от този момент чакам с нетърпение да се паднем с Арсенал, за да мога и аз да изпитам удоволствието от това любимият ти отбор да победи клуб, който уважаваш и то на неговия си стадион.
Спомена, че брат ти е фен на Ливърпул и си бил на „Анфийлд”. Представи си за момент, че трябва да избираш между Мърсисайдци и Юнайтед?
Няма как да отидеш в Ливърпул, да стъпиш на "Анфийлд" и да не придобиеш поне малко уважение към този отбор. Манчестър са измислен отбор. Дори в собственият им град Сити е по-популярен, но това е нормално. Стадионът на Ютд е по-близо до летището на Ливърпул, отколкото до центъра на град Манчестър.
А какво беше чувството когато любимата Oasis се разпадна?
Ами, отдавна чакам соло албум от Ноел и май, най-накрая ще го дочакам. И без това, последните години нямаха нищо общо с истинските Oasis. Както каза Ноел: "If somebody said to me, in twelve years you’ll be in a band with your brother and two carrot munching geezers who don’t like football I would have said fuck off, I’m not joining the Bee Gees."
A покрай стари парчета на Оasis, пускаш ли си още Скреч?
Скреч са най-уникалната БГ група, която никой не успя да види. След страхотния първи албум, бяха подготвили втори, който със сигурност щеше да ги изкара и на Запад. Уникални парчета. За съжаление, нямаха кинти тогава и в един момент към тях дойде един пич, под чието влияние, вкараха яко рап в песните си и тръгнаха в съвсем друга посока. Най-важното за тях е, че са невероятни пичове, с които няма как да не ти е кеф да седнеш да изпиеш по една бира, или две, или три...
Според теб нормално ли е човек да говори на паметник на тема Български футбол?
(Смее се) Аз минути преди това, обяснявах на DJ-а, че не разбира от музика, след като цяла вечер се старах да спечеля конкурса "Кой ще пее най-фалшиво тази вечер?", а ти за паметници ми говориш. Тоя паметник и той душа носи. И зад него човек се крие. Нормално е.
Каса бира или кашон водка?
Немското у мен проговаря - каса бира!
Сектор Г или North Bank?
"Г"авай нататък.
FA Cup с гол на Райти или Шампионска лига с гол на Галас с ръка?
Това блиц интервю ли е или интервю тип "давай нататък"? Райти.
Свада с DJ в клуб или с фен на Барселона в "Мърфис"?
И двете са в следствие на запой с фенове на Арсенал, така че отговорът е без значение.
Wizz Air до Англия или БДЖ до Бургас?
Зависи от компанията.
След това леко отклонение е време да ни запознаеш с твоята мечтана единайсеторка.
Сиймън - Диксън, Адамс, Киоун, Уинтербърн - Мърсън, Пирес, Овърмарс, Парлър - Бергкамп, Райт
Ако трябва да сглобиш своя перфектен футболист, чии мозък, глава, очи, уста, сърце, дробове, шут и умение за отнемане на топката би избрал.
Мозък - Бергкамп. Едва ли има нужда да обяснявам защо.
Глава - Саморано. Този човек наистина беше като хеликоптер. Висеше във въздуха, противно на всякаква логика.
Очи - Диксън. "Добре, че не нападаха по моя фланг, защото последните минути не виждах нищо - очите ми бяха пълни със сълзи."
Уста - Тони Адамс. И в прекия и в преносния смисъл(смее се).
Сърце - Може и да ви е смешно, но Спас Делев.
Дробове - Овермарс.
Шут - Мат Льо Тисиe. Питайте YouTube.
Отнемане на топката - Патрик Виейра.
Много интересен подбор. Ради, на финалната права сме. Остава само да ми кажеш кой ще е следващият.
Следващият ще е един големец, участвал дейно в делата на фенклуба, имащ сестра, за която Шодана се е наредил на опашка. Човек, който натрупа неприлично голямо състояние чрез търговия с грес с русенския ДАП и който уплътнява свободното си време като работи за Скотланд Ярд в отдела за борба с балканския алкохолизъм (ОББА) - Георги "ти, оти пиеш толко рано от сабаале, бе" Георгиев (а.к.а. Гилерата).
Още по интересен подбор. Ради, благодаря ти за отделеното време. Сигурен съм, че на всеки заинтересован от Арсенал и АSCB човек, ще е много интересно да прочете горните редове. Още веднъж мерси и доскоро.
Благодаря и аз за отделеното време. Наздраве и доскоро. По-скоро, отколкото си мислите и ви се иска(смее се).
Ачо, Владо, сори пичове. Надявам се, че с многословието си не съм докарал нещата до нужда от закупуване на нов сървър, на който да се качат отговорите ми.
