Представи се на кратко за хората, които не те познават.

Казвам се Любо и съм роден на 24 август в далечната 1980 г. Завършвам магистратура по "Управление на ПР" и вече три години работя в Пресцентъра на Министерския съвет на Република България. Обичам си работата, но за мен адски е важно семейството ми, за мен майка ми, брат ми и баща ми са всичко на този свят. Обичам футбола от когато се помня, а се запалих яко по тази игра благодарение на дядо ми - Любомир.

От кога си фен на Арсенал?

Нямам точен спомен, но помня как търсех новини за отбора като ненормален и седях пред ВЕФ-а да слушам радио ББС. Първите ми спомени са от първите години на 90-те години, 93-94-95 вече пишех писма на Арсенал и те ми пращаха каталози който и до днес пазя.

Кои са най-незабравимият и най-лошият момент, които си преживял с Арсенал през годините?

Най-лошите се сещам веднага за два и двата доста пресни - 5:1 от Тотнъм за Карлинг Къп и финала за ШЛ на 17 май 2006 г. - добре, че на другия ден заминах за 3 дни в Сандански и не четох вестници, нямах интернет и го преживях по-леко. За хубавите са много повече, но може би най-хубавият ми е когато видях сълзите в очите на Милен Стойчков(kuzuk) на стадиона в Букурещ, където бяхме 67 човека организирани от ASCB заедно на този мач от груповата фаза на ШЛ. Веднага след мача Благо дойде и ме прегърна и каза: "Благодаря Любе" - всички който познават Благо знаят, че той е много сдържан и тази негова реакция ме накара да се чувствам адски горд с организацията на която имам честа да съм председател, а ако Арсенал не е в основата на това незнам кой друг.

Ако трябваше да назовеш един единствен играч на Арсенал като "най-добрият", кой e той и защо?

Сър Йън Райт - няма по голям от него. Искам да цитирам Ради Серафимов(Radsenal-Wright), защото той беше много точен в мнението си за него в една тема: "Ian Wright Wright Wright - за мен това все още е (а и се съмнявам, че някога това ще се промени) най-великият играч на всички времена. Уникален. С него скучни мачове нямаше. Дори и да свършеха 0:0 той правеше мача такъв, че все едно е свършил 16:15. Истински "артилерист". Живял и израстнал в Уулич - квартала, където първоначално сме играели мачовете си. Изстрада мястото си във футбола и в Арсенал и затова всеки миг на терена беше като последен и той се раздаваше до последната си молекулка. БОГ!!!".

Кога и как се стигна до идеята за създаването на Фенклуб на Арсенал в България?

Малко спонтанно - през 2000 г. поднових писмата си към Арсенал след няколко годишна пауза в тийн годините. Края на 2003 попитах какви са възможностите да стана член и те ми пратиха как мога да стана член и ми казаха, че друг вариант е да се направи фенклуб. Успях да спретна едно писмо в което им обясних, че за тези около 23-24 години съм достатъчно сериозен и те ми пратиха и условията за това да се прави фенклуб. Свързах се с Диема - те ме поканиха на връх Великден - 12 април 2004 г. в тяхното студио. След това на 15 май, когато ни връчваха шампионската купа се запознах с Ицо Балев в Мърфис, малко след или преди това се запознах и с Ради Серафимов и се стигна до 06.06.2004 г. и първата ни среща, на която бяхме около 35 ентусиасти.

Ако можеш опиши с няколко думи какво представлява да си Председател на Фенклуб?

Нямаш право на много неща, но това не е оплакване. Чувството на отговорност е адско и не мога да си представя живота си без ASCB. Има на моменти голямо напрежение, много работа и лични неволи, но нямаш право да ги прехвърляш на организацията. За мен обаче е все по-лесно, защото има уникални хора който ми помагат и без тях аз съм нищо - Валери Йорданов(roje), Ачо Георгиев(aRmYmAn), Ники Георгиев(Blade^), Пламен Ялъмов(GUN_ARS), Боби Кодинов(Olhado), Иво Братованов(Wolfchen), Иво Петрушев(arsenal1886), Светозар Стойчев(zacky), Стани Иванов(starsky) и много други. Не искам да забравя няколко човека който са стимул за мен и работата ми - Боби Спасов(manson) и Мила Кирилова(Erzulie), това са хора който са от първия ден и адски ми помагат. А човека без който много от нещата да ни куцат и дори да не сме такава отганизация е Ради Серафимов(Radsenal-Wright), с който дори и да сме имали известни спорове и различия сме и до днес приятели, уважаваме се и си помагаме в името на ASCB. Да си председател преди всичко е чест, задължение, отговорност и много работа.

Какви качества се изискват за да изпълняваш такава работа?

Не зная. Аз със сигурност нямам всички, но се опитвам тези който ми куцат да ги изглаждам и да бъда полезан на ASCB, защото Арсенал и ASCB са най-важните в живота ми и ги обичам повече от себе си на моменти. Има доста неща като това, че съм адски импулсивен и на моменти рязък, който са минус за мен, но вече се опитвам да премисля, да минат 10 мин, да преброя до 10 преди да напиша или кажа нещо импулсивно. Аз не съм идеален, не мога да дам определение на този отговор, но знам че трябва сърце и любов към отбора. Адски съм горд, че познавам голям и то доста голям % от членовете и вече ни разпознават на много места.

Има ли според теб някакво разделение София-Провинцията във фенклуба и ако има на какво се дължи?

НЕ! Aз категорично смятам, че такова нещо няма. Ако на моменти се усеща нещо подобно - се дължи на конкретна моя или на УС реакция или на нещо недоизказано. Аз усещам настроения и реакции срещу мен или неща направени от мен или УС, но жалкото е, че разбирам за тях от странични хора, а не директно от хората по телефона, скайп, ICQ или лично съобщение във форума дори. Уважавам работата и мнението на всеки един представител. Аз не приемам тезата на разделение на София и провинция - ние сме ASCB, съставена от около 40% членове в столицата и други 60% разделени в клонове във Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Стара Загора и Шумен и други отделни градове като Перник, Плевен, Пирдоп, Сливен, Ямбол, Казанлък, Сандански, Петрич, Видин, Пазарджик, Смолян, Поморие, Провадия, Несебър, Асеновград, Добрич, Велико Търново, Димитровград и няколко в чужбина - Англия, Германия, САЩ и Швеция.

Кои са най-големият успех и най-голямото разочарование на фенклуба?

Въпреки, че не всичко винаги е на ниво каквото изисква вече името ни, не бих казал, че имаме разочарования, защото както Мила Кирилова(Erzulie) ми напомни скоро(за което и благодаря) са едни мой думи от началото на фенклуба: "Спокойно всичко лека полека, стъпка по спъпка ще се нареди и като бързаме няма да постигнем много повече". Смятам, че каквото сме обещали рано или с леки закъснения е изпълнено - клоновете, поименните карти, екскурзиите, артикулите на фенклуба и от Англия и т.н всички неща са реалност. Като успех отчитам, че вече цели семейства или поне по няколко члена на сейство са членове на фенклуба. Пример: Мила и баща и Валентин Киролови, Жоро и Веселин Георгиеви, Ники, брат му Стани и от тази година и жена му Гери Георгиеви, Валери Йорданов и сина му на 3 годинки Сашо и т.н.

Ако трябваше да започнеш отначало базирано на трудносттите и препядствията през които си минал, би ли се захванал с всичко от начало?

Веднага! "Aйде Ачо да започваме, само да звънна на Вальо, Пацо и Ради", че без тях не почвам...

Какво би искал да постигнеш персонално и с фенклуба като организация?

Персонално не зная, всичко което имам като планове е свързано с фенклуба, защото всичките ми близки приятели без който не мога са в ASCB. Както винаги съм казвал лека - полека ще вървим нагоре, но това не пречи да имам идеи и планове за след време, например вече имам мисли за празнуването на "5 години ASCB" през юни 2009.

Къде виждаш фенклуба след 5 години?

В България. (шегува се)
Виждам да сме около 500 членове, но всичките редовно заплащащи си членския внос.
Виждам да имаме около 10 до 12 клона.
Виждам, че ще гледаме поне по 2-3 мача на Арсенал на сезон.
Виждам да има вече по строго влизане в ASCB - като препоръка.
Виждам да сме вече фенклуб на носител на поне 2 ШЛ, 3 FA и дай боже поне 3 шампионски в Англия и т.н.

С какво работата ти помага за дейността на фенклуба и с какво дейността във фенклуба ти помага в работата?

Интересен въпрос - Не смятам, че ми помага работата върху дейността на фенклуба или обратното, но на работното ми място няма човек който да не знае за моята любов към Арсенал - целият Министерски съвет от охраната, до колегите и шефката ми и дори премиерът и всички журналисти отразяващи работата на правителството.

Ходил е на няколко мача на Арсенал (Олимпиакос, Уест Бромич, Стяуа). Кой от тези мачове е бил най-специален?

Трите са различни по доста различни причини:
На мача в Атина бяхме с Жорката и Ради - на тримата ни беше първи мач на Арсенал и си изкарахме страхотно, а и беше в ерата непобедими. Самия мач беше готин, имаше емоция, завърши 2:2 и бях доволен. Тук специалното беше за първи път на живо на мач на Арсенал и то в сектора с английските фенове

Мачът с У.Б.А. - Бяхме с Мила, Петко, Жоро, Иво от Русе и Ицо Балев - страхотно и уникално изживяване, а специалното беше във всичките 3 дни в Лондон - покупките от магазина, снимките на Хайбъри, посещението на Музея, разходката из Лондон, готините моменти в жеги и закачки и разбира се самия мач, един от последните 3-4 мача на Хайбъри и ден посветен на великия Денис Бергкамп, а като капак и билетите ни бяха на 10-тия ред на North Bank - победа с 4:1 - страхотно

А Букурещ и мача със Стяуа ще запомня винаги заради постижението и емоцията да отидем 67 човека заедно на мач с билети осигурени от ASCB - неповторимо изживяване и момент на гордост.

Ти си треньор на Арсенал. Шефът идва и казва: трябват ни спешно 30 милиона паунда за да спасим клуба от фалит(примерно). Трябва задължително да продадеш един от следните: Коло Туре, Гаел Клиши, Сеск Фабрегас, Александър Хлеб, Робин ван Пърси или Емануел Адебайор! (Всички те имат цена 30млн. паунда.) С кой от изброените би се разделил и защо?

Робин Ван Перси, защото другите са по-комплексни играчи и на позиции където ще имаме проблем да намерим заместник.

Коло и Клиши - Не не не и не - не си представям да не са при нас.
Фабрегас - Това е следващия капитан и легенда на отбора.
Хлеб - Адски ми е близък този младеж, адски ме кефи и си го искам.
Адебата е феномен - Следя го от адски много време. Колкото и да ме дразни - го обожавам.
А РВП - Уникат, обработен диамант от Арсен и без него няма да е същия.

Кой ще е следващият интервюираният член на Фенклуба?

Легендарен, енцикопедичен, страстен, ненормален на моменти, дълбокоуважаван от мен, голямият малък - почти осемнайсет годишен Борислав Спасов(manson).

Любо, благодарности от името на всички членове на фенклуба, за отделеното време и внимание. За всички със сигурност ще е много интересно!