Представи се за тези които не те познават.

- Казвам се Борислав Руменов Спасов, на 17 години от София. Ученик съм във Втора Английска Езикова гимназия в София. Започнах да гледам футбол заради Арсенал и в същото време в семейството ми никой не е сериозен футболен запалянко и може би това също ми даде начален тласък да обърна погледа си към прекрасната игра.

От колко време си привърженик на Арсенал и как стана така че избра именно артилеристите, с какво спечелиха твоите симпатии?

- Стана случайно след като хванах мач на отбора на Хайбъри, а и отнякъде бях чул името Денис Бергкамп и от чисто любопитство се загледах в двубоя със Съндърланд. Този двубой бе от сезон 1998-1999, като смътно помня, че голове вкараха Шукер и Анри, а крайният резултат бе 5:1. И оттогава, до ден днешен.

Кое е любимото ти занимание което не е свързано с Арсенал.

- Да гледам филми, да слушам музика, а и всеки вид физическо натоварване. Въпреки, че по принцип предпочитам психическото такова.


Много хора виждат в теб универсалният защитник на Робин ван Перси, но все пак ти самият нямаш ли чувството, че той почва да изчерпва този гратисен период на доверие и трябва да му се потърси отговорност все пак четвърта година го чакаме вече да "блесне", да се докаже и наложи не само в отбора, а и сред най-добрите нападатели в лигата?

- Смятам че всеки един от нас има един играч, в който вярва най-много. И понеже играчи като Фабрегас, Туре и Галас са доказани в очите на феновете, поисках да симпатизирам на някой „по-рисков" играч. В конкретния случай няма значение дали моя, или нечий чужд кредит се изчерпва, защото историята ни е показвала как Венгер се отнася в играчите, които са показали достатъчно. Той дори застава зад тези, които не са го направили. Към които и играчи да бъде причислен той, Ван Перси все пак ще има още поне две години на разположение. Като оставям своето мнение на заден план и погледна към болшинството от привърженици на отбора, те всички имат големи надежди за конкретно този играч. И точно затова идва и голямото разочарование. Нима сте чували някой да критикува Росицки, или да го държи отговорен за честите контузии, които чехът претърпява? Не, защото той върши своята работа някак по-тихо, по-незабележимо. По този начин не привлича крайни страсти спрямо личността си. Сега се надявам Робин да е готов за важните двубои до края на сезона и да направи това, което Фреди Люнгберг направи през 2002-ра, а именно, реши втората част от сезона в наша полза.

Кога според теб този период трябва да "свърши" и да му се потърси отговорност?

- Боя се, че това Венгер го решава. А неговите правилни ходове са повече от грешните, особено откъм индивидуално анализиране на играчи. Ако бях от семейство Ван Перси и бях недоволен от хранителния му режим, начина му на живот и греховете му, сигурно щях да имам да добавя нещо повече. Но въпреки това съм щастлив, защото това си е жив прецедент, чували ли сте феновете на Ливъпрул да държат сметка на Оуен, Холандия да държи сметка на Робен, или България да се ядосва, че Петров стъпил на криво и скъсал коленните си връзки? Нима някой роден специалист би излязъл с думите "докога ще го чакаме тоя да се връща, все пак европейско гоним.."? Надали има десет човека на тази планета, които биха задали въпроса по този начин.

Ако ти лично имаше възможността да избираш пред един постоянен нападател, но да знаеш че ще е винаги на лице (Пример. Мартинс, Анелка(без да гледаме негативността от миналото му в Арсенал), Бенжани и тн) и да задържиш Робин ван Пърси, но да се белосваш с неговите постоянни контузии и непостоянство дори на терена.. Кого би избрал?

-Постоянството е налице, когато е на терена. Затова бих го оставил, защото освен вяра в него, имам и вяра в младите нападатели, които през лятото ще се увеличат с още един. Зад моментните партньори Адебайор и Едуардо, чакат Бендтнер, Вела, а и Уолкот, който и според Венгер ще е нападател в бъдещето. Повечето големи стрелци във Висшата лига биха били само временно решение.

Много хора визират и определят Робин като "егоист" на терена Не мислиш ли, че държанието му на терена е точно копие на характера му в действителност, все пак всички видяхме как Хлеб се прегръща с нас обикновените фенове, всички видяхме как си прегърнал Тео Уолкът и в същото време видяхме как Робин с дърпа на снимката с теб. Не мислиш ли че това много точно демонстрира и студеното му и "дръпнато" държание дори със съотборниците му?

- Ако това е факторът за определяне на една личност, ми остават още десет титуляра и поне пет резерви, за да кажа със сигурност. Думата "егоист" наистина не съм я срещал отвъд родните граници. Нещо повече, в скорошен разговор с един много уважаван специалист по въпросите за Англия и Арсенал, Веселин Василев, той ми сподели колко много според него ни липсва цитирам "креативността на Ван Перси в атака". Мнение което аз споделям, защото в нито един сблъсък с отбор от топ четири, Арсенал не показа атаката, каквато искаме да я виждаме. "Държание със съотборниците" дори е смешно да коментираме, само прочетете интервютата на редица играчи, или погледнете лицата на играчите в минутите след края на малкото двубои, в които е участвал тази година.

Наскоро излезе DVD Arsene’s IX в което Венгер определя идеалния отбор от играчи минали през „ръцете” му през 11-те години прекарани в Арсенал. Ако ти имаш възможност да избираш измежду всички футболисти състезавали се за клуба кои ще попаднат в твоя идеален отбор ?

- Вратар ще е Дейв Сиймън, последният велик английски вратар. В защита от ляво на дясно - Найджъл Уинтърбърн - Тони Адамс - Сол Кембъл - Лий Диксън. Халфовата линия ще включва Пирес - Виейра - Сеск и Люнгберг, а в нападение ще сложа Анри и Бергкамп. Не бих добавил играч, който не съм гледал лично.

Как виждаш бъдещето на отбора след ерата Арсен Венгер ?

- Надявам се някой бивш играч(или поне човек, който е бил част от периода на Арсен) да го наследи. Някой, който ще продължи да преподава Венгеровия модел.

Има ли играчи от миналото, които по една или друга причина не са успели да се наложат в отбора и смяташ ли че раздялата с тях е била грешка ?

- Поглеждайки назад, не се сещам за играч, който е заслужавал, но не се е наложил. Тук хората обичат да споменават Бентлита, Пенънти, дори Джереми Алиадиер. Истината е, че последното (напуснало) поколение може би заслужаваше малко повече поле за изява. Играчи като Ларсон, Смит, Муамба, Конъли, Стоукс, а дори и такива, които очаквам да напуснат в близко бъдеще - Кери Гилбърт.

Какво значи за теб ASCB ?

- Твърде много, чак понякога това ми тежи. Аз се интересувам от малко неща в живота си, но пък разпределям голяма тежест върху тях. Всяка сутрин ставам с мисълта кога е следващият мач, как е минал предишният, как ще протече сезонът, какво ще се промени следващата година.. Но откакто при Арсенал се причисли и България, нещата станаха дори по-сериозно. Смея да твърдя, че само от феклуба съм натрупал над шейсет познанства, някои от тях много близки приятели, като прекарването на всеки един футболен двубой в подходяща компания е напълно различно преживяване от класическото сближаване с телевизионния екран.

Най-приятното ти преживяване от както си част от него ?

- Без съмнение целият спринт на отбора в Шампионската лига, сезон 2005/2006, когато всеки двубой в Мърфис беше сензационно изкарване, от което имам редица приятни спомени.

Има ли значение Мърфис за фенклуба и какво е то ?

-На пръв поглед това е просто нашият сборен пункт, дори сред барманите няма нито един фен на Арсенал. Но атмосферата, удобното място и понатрупаната вече история около това заведение го превръщат в неделима част от идеята.

Да кажем, че притежаваш "Мърфи"с". Би ли го прекръстил и каква ще е съдбата на пъб-а ако беше в твои ръце ?

- Мърфис е конкретна марка ирландска бира, бих избрал нещо по-обобщаващо, например.. The Old Barrel или The endless glass. Все пак предполагам, че би имало нещо ирландско в мен, ако го притежавах. Със сигурност няма да е свързано с футбол, и ни най-малко с Арсенал

Би ли станал председател на ASCB след 5 години да кажем ?

- Иска ми се да видя как ще се развият нещата през това време, но ако съм още в България и съм стабилизирал образованието и кариерата си, да, стига да бъде одобрена кандидатурата ми.

Какво би казал на тези които не са част от ASCB ?

-Те биха очаквали да ги убеждавам в нещо, но няма да го направя. Изборът е силно индивидуален. За себе си ще кажа, че ме кара да се чувствам част от голяма и сериозна организация, а и че се докосвам до Англия и Highbury House, 75 Drayton Park, London N5 1BU. Съжалявам, че станах член през август 2004-а, трябваше да стана член още през май. Но трябва да има и вяра, вяра в самата идея.

Като за край на интервюто трябва да избереш кой да е следващия човек който да седне на стола.

- Нека това е един човек, с който все още не съм имал възможността да се видя лично, но чийто отговори биха представлявали интерес на мнозина - Иво от Пловдив или познат на като Mpa4ko.