Лични
Здравей, Хашо. Представи се с няколко думи.
Здравей. За многото хора, които не ми знаят истинското име, казвам се Борис Киров, на 23 години съм и работя като Фронт Офис Мениджър в 'Бест Уестърн' хотел 'Сити'.

Живял си една година в Щатите. Разкажи ни за този период. Какви са хората там?
Хм, изненадващ въпрос, изобщо не съм си помислял, че някой може да го зададе. Тази една година беше истинско приключение за мен.Възможността да опознаеш коренно различна култура и да живееш живота, който си гледал по филмите наистина беше голямо предизвикателство. Началото беше трудно, сам на място където не познаваш никой и всички са ти чужди. Това което ме изненада най-много, имайки предвид българската действителност, беше добротата на хората. Явно още преди да пристигна всички знаеха за мен и бяха чули, че се занимавам с футбол (soccer) и още първия ден в училище се редеше опашка от хора, които искаха да се запознаят с мен. Бях малко в шок от цялото това внимание, бях като звезда, но всички се отнасяха страшно добре към мен и ми помагаха когато имах възможност. Дори още първия ден футболния отбор имаха мач и дойдоха да се запознаем и ме взеха на мач същия ден, за да се опознаем по-добре и да видя отбора в действие. Като цяло хората изобщо не са толкова зле, колкото всички ги представят. Е, разбира се, има и изключения, но имаше и много хора които са на едно нормално и дори високо интелектуално ниво.

По думите ти личи, че престоят ти в Америка е бил много вълнуващ. Би ли се върнал там? И в този ред на мисли, къде виждаш реализацията си? В коя държава би искал да лежи бъдещето ти?
Абсолютно. Не само вълнуващ, но и много поучителен. Може да се каже, че благодарение на този престой станах друг човек и намерих много приятели. С най-голямо удоволствие бих се върнал и живял там. Животът, който те живеят е коренно различен от този в България, много по-спокоен и безгрижен, донякъде и скучен, но който както си го направи. Моето бъдеще е някъде далеч от тук, Англия или Щатите, за предпочитание е Англия, накъдето и съм се насочил, и се надявам да се осъществи тази моя мечта, като един ден ако замина, бих се върнал, но тогава, когато държавата се промени тотално и когато всички хора са равни, а не тези с дебели вратове да са с предимство пред всички останали.

Не винаги е лесно за чужденците, и особено Българите, в Англия и Америка. Как виждаш себе си в някоя от тези две страни след 5 години?
Всичко е до индивидуалност. За някои е трудно, за други - лесно. Началото е винаги трудно във всяко начинание, но един път установиш ли се и стъпиш ли здраво, нещата стават по-лесни. Как се виждам ли? Не знам. Важното е да съм там, пък другото, както дойде. Все пак ми се иска да работя като Human Resource Manager в някоя голяма фирма, или в някое хотелче, а защо не и на Хаваите, примерно.

Да се върнем за момент на географските ширини на България. Получил си дипломата си за средно образование в един от техникумите с най-контроверсна репутация в София. Кажи ни как минаха годините ти там? Има ли база за сравнение между 'Киров' и училището ти в Америка?
Контроверсна репутация? Ами, то половината фенклуб е минал оттам(смее се). Честно казано база за сравнение няма, не толкова между самия 'Киров', колкото до самия начин на обучение. Всеки е запознат с българското образование, но в Щатите, то е коренно различно. През срока, всеки ден имаш едни и същи предмети. И така като се вземе един урок в понеделник, до петък той се дискутира, играят се игри свързани с него и обикновено в петък има нещо като тестче, или отново под формата на игра, на отбори или нормален тест. Тъй, че база за сравнение просто няма. Там правят престоя в училище и ученето, приятно. А като се включат всички спортове и извънкласни дейности, просто училището е в пъти по-приятно от нашето.

Като каза извънкласни дейности, едва ли ти е било скучно в 'Киров'. Сподели с нас някоя забавна случка от там.
Скучно не ми е било изобщо. Интересна случка, ще ми е трудно да се сетя сега. Може би когато един петък 'часът' по литература си го изкарахме в бистрото до училище и след солидно количество бира, отидохме за следващ час двама човека и дори сами си искахме да ни изпитат и, разбира се, бяхме отличници(смее се).

Арсенал

Отвсякъде made in Bulgaria. Да преминем на друга тематика. Не е тайна, че освен на Арсенал, симпатизираш силно и на фаворита за спечелване на UEFA Сup през следващия сезон, както и на още няколко отбора в по-малка степен. Как ще ни обясниш тази драстична полигамия?
Както повечето хора знаят, вече съм писал по темата, че съм фен на Арсенал от 1996-1997 година, докато съм привърженик на Милан още откакто съм фен на футбола. Израсъл съм с господарството на Милан по световните терени в началото на 90те, с играта на ван Бастен, Гулит, Рийкард, Малдини. За български футбол мисля, че е излишно да говорим. Eдин от другите отбори на които симпатизирам, разбира се е Аякс. Основно заради футболистите,които произлизат от там.

И в крайна сметка, кой отбор да считаме за твой любим? Може би, ако ни кажеш как се чувстваше на двата мача между Милан и Арсенал през Февруари, ще разберем.
Очаквах този въпрос. Mного хора през годините са ме питали как ще се чувствам, ако се паднат двата отбора и винаги съм отговарял, че ще се срещнат на финал и който и да бие ще съм доволен. За съжаление се срещнаха в по-ранен етап. Определено с ръка на сърцето мога да заява, че бях за Арсенал, просто Милан в момента, не са Милан който бяха, и с треньор като татко Карло скоро няма да бъдат същия Милан.

Добър отговор. След като хвърлихме светлина върху пристрастията ти, да поговорим за изминалия сезон. Какво мислиш, че не достигна на Арсенал и колко голяма роля изигра Мартин Тейлър в сезона на артилеристите,според теб?
Определено мисля, че той ни реши сезона. Убеден съм, че ако не беше този шок с Едуардо, щяхме да си задържим преднината и тази поредица равни мачове нямаше да се случи. Просто беше адски трудно за тези млади момчета да излезнат от шока от видяното на няколко метра от тях.

Случилото се с Едуардо наистина беше ужасно, затова предлагам да го оставим и да поговорим за другата страна на нещата. Има ли за теб незабравим момент от сезона и кое беше най-доброто, което се случи на Арсенал в периода Август - Май?
Като най-доброто мисля, че е израстването на отбора като колектив. Преди сезона никой не ни слагаше в Топ 4, а се видя, че за малко да станем и шампиони. Мисля, че играчите постигнаха един отличен колектив, който ще изиграе огромна роля през новия сезон. А докато провеждаме това интервю, се надявам да се осъществява и трансферът на Насри, който определено ще прибави нужните качества за атакуване на титлата догодина. А определено като играч мисля, че най-много израсна Тео.

Насри е наистина близо до трансфер в Арсенал и със сигурност няма да ни излезе евтин. Какво мислиш за възможността отбора да бъде закупен от чужд инвеститор, който да осигури финансите, нужни за подобаващо конкуриране с другите грандове и трансферирането на играчи като Насри в клуба?
Твърдо съм против. Ливърпул като бяха купени от Американци и като уж наляха пари, да не са постигнали нещо? Купиха тоя и оня, дадоха много пари и пак са след нас. Аз си стоя зад трансферната политика на Венгер и мисля, че тя е печеливша и дори и да му осигурят много пари, той пак ще си знае неговото. Насри няма да е евтин, но със сигурност не са много парите в сравнение с грандоманските трансфери, които се правят в днешно време.

А какво е мнението ти за заплатите и контрактите в отбора? Явно е, че футболистите, които се справят добре, изискват по-голямо заплащане, което до известна степен е в разрез с политиката на Венгер.
Футболистите са работещи хора и както всеки професионалист, те са възнаграждавани въз основа на това, което показват на работното си място(терена). Когато даден играч се справя по-добре от друг, е нормално и неговата заплата да бъде вдигана. Според мен заплатите трябва да се вдигат, но по-малко, а не да се удвояват и утрояват, примерно ако един играч в момента зима 40 000 паунда, догодина те трябва да са 50 или 60, според заслугата му.

Със сигурност ни очаква много интересно лято. Бордът трябва да вземе много важни решения и това най-вероятно ще доведе до промени. Едно нещо, което със сигурност ще претърпи смяна са титулярните екипи, с които стъпихме на 'Емирейтс'. Какво е мнението ти за тях и в какви цветове би искал да наблюдаваш футболистите на Арсенал за в бъдеще?
Определено екипите с които сме в момента ми допадат. Белите като резервни, също бяха добро попадение. Не мисля, че е нужна някаква драстична промяна на екипите. Говореше се за смяна на Найк с Адидас и какво ли още не, но дори и Рънърс да са екипите, те трябва да са си във вида в който са си, и в който сме свикнали да ги наблюдаваме.

Много добре си запознат с възможността да видим Българин с екипа на Арсенал. Мислиш ли, че Хичо има нужните качества, за да предизвика положително решение от Венгер?
Определено Хичо е играчът, който най-много заслужава да отиде да играе там. Следя изявите му още от юношеските му игри за Левски и мисля, че е човек който има огромни качества и не се поддава на звездоманията, която тегне над повечето родни 'таланти'. Определено е много талантлив и надарен, единственото което му трябва е да отиде и да развие таланта си. За съжаление при закупуването на Насри (ако стане факт) и евентуалното привличане на Бен Арфа, както и завръщането на Вела, шансът за трансфер е минимален, ако дори го има.

Фенклуб

Претърпяваме още един завой в темата на разговор. Кажи как разбра за фенклуба на Арсенал в България?
Аз като стар изпипан чатър, дълги години сам дълбал из дебрите на mIRC и редовно си влизах в канала Арсенал, но не се регистрирах в форума. Няколко пъти ходих до Мърфис да гледам мачове, защото бях чувал, че там се събират фенове на Арсенал. По онова време още не се събираха толкова хора и интересът не беше толкова голям. Юли(Juliano) се беше записал в фенклуба и аз го последвах след няколко месеца.

Тази година беше един от кандидатиралите се за член на Управителния Съвет на Фенклуба. Има ли нещо, което не ти харесва в структурата на организацията и мислил ли си как можеш да промениш това?
Мисля, че Управителният Съвет се справя перфектно със задълженията си. Преди Общото Събрание бях обявил вижданията и идеите си. Не мисля, че има нужда от някаква промяна на досегашната работа, единствено малко повече откритост и яснота за хората, което беше доуточнено на събранието.

Нека поговорим за форумния отбор на фенклуба. Кажи по няколко думи за играчите и за целите на отбора.
Идеята е ясна - да се събираме уикендите и да разпускаме с игра на футбол. Целите са високи, след 4тото място миналата година, на 1 точка от 3тия и 2 от 2рия, годината започна с огромно самочувствие и целта беше гонене на титла и именно това ни изигра лоша шега. Подценихме отборите срещу които играхме и сега се намираме в златната среда. Целите за бъдещето са ясни - да продължим да си играем за удоволствие, да популяризираме фенклуба и да спечелим титла. За играчите мога да кажа само, че сме изградили един добър приятелски колектив и играта не е само, за да печелим, ами е за удоволствие от факта, че играем заедно, което се затвърждава от това, че при победа или загуба прекарваме поне по още 1 час след мача на по бира(смее се).

Преди да преминем към Блиц въпросите, където със сигурност ще има усмивки, ако съдя по въпросите, искам да те попитам за мнението ти относно една много специфична, иначе толкова симпатична банда, наричаща себе си 'Тиняците'. Какви хора са те всъщност и имат ли бъдеще?
Хм, чувал съм за тях. Това са хора с непресъхваща жажда за алкохол, която колкото и да се опитват да утолят, не става и не става. Бъдеще определено имат, но в бирената индустрия(смее се). Парадоксалното е, че тези хора, доколкото съм чул, се множат с всяка изминала среща.

Блиц

Дойде моментът за дългоочакваната порция Блиц въпроси.


Хайбъри или Емирейтс
Емирейтс

Хлеб или Бен Арфа
Бен Арфа

Lion или Kit Kat
Kit Kat

Любим филм, актьор и актриса
Lord of the Rings, Shia Leboeuf, Angelina Jolie.

Дотук добре. Сега е време за истинските въпроси. Деца, гасете мониторите.

Блиц +18

Цанко с червени прашки или Юли по монокини?
Двамата заедно, аз да снимам(смее се).

Марио със сметана или Петко с шоколад?
Само сметана и шоколад.

Подреди петима члена на Фенклуба във възходящ ред, според пиянските им умения.
Мила, Васко, Милен, Ради, Любо.

Да кажем, че играем на асоциации, а думата е 'Shodan'.
Вариантите са два - Шогун и SCREAM.

Финал

След това лирично отклонение, те призовавам да се завърнем в реалността, за да добавим финалните щрихи на интервюто. Дойде моментът, в който да ни споделиш твоите най-велики единадесет артилериста.
Seaman, Dixon, Clichy, Adams, Keown, Parlour, Vieira, Fabregas, Overmars, Bergkamp, Wright.

Хашо, благодаря ти за отделеното време. Мисля, че се справи страхотно с въпросите. Остана ти само още един: Кой ще бъде следващият?
И аз благодаря, Васко, най-вече за търпението, все пак 6 часа са доста за интервю. Нека следващия на горещия стол да бъде Юлиян Христов, a.k.a. Juliano.