Лични
- Здравей, Васко, представи се накратко за хората, които не те познават.
Казвам се Васил Атанасов, на 19 години съм. Роден съм в София и живея малко извън нея, в Люлин. В момента нито работя, нито уча.

- Значи си доста зает. А имаш ли намерение да следваш нещо? И ако отговорът е да, къде в България или в чужбина?
Ами, аз бях тръгнал да следвам Психология в Софийския Университет, но скоро разбрах, че това не е моето призвание и реших да направя завой. Не исках да съм някой от тези, които учат, просто за да отчетат дейност и дори да не използват дипломата си в последствие. Още преди да завърша имах голяма амбиция да уча в чужбина, по-специално в Англия, но тогава бе много сложно, защото още не бяхме част от ЕС и ситуацията бе много несигурна. В 12ти клас, пък вече се бях отказал заради финансовия фактор. Сега някои неща се промениха и в началото на Август ще държа изпит, който се надявам да изкарам с висок резултат. Нататък ще видим. Набелязал съм някои университети на Острова, но ще мога да отида най-рано другата година. Дотогава ще работя при брат си, като почвам след 2 месеца.

- Пожелавам ти успех на изпита. Значи за теб се очертава едно горещо лято изпълнено с много емоции, преди да започнеш работа. Можеш ли да кажеш кои са трите думи които те описват най-точно?
Срещал съм този въпрос на доста места, но досега никой не ми го е задавал. Може би, весел, креативен и отдаден, или поне така ми се иска да бъде. (смее се)

- Изглеждаш целеустремен човек, който е готов да даде всичко от себе си за да постигне целите си. Какъв е твоят девиз в живота?
Много обичам да спазвам девиза - очаквай неочакваното.

- Да наистина би трябвало да очакваш всичко след употребата на толкова алкохол, но за него по-късно. Сега би ли ми казал защо точно Liferexall? Kaкво по дяволите значи това?
Ами, честно да ти кажа, нищо не значи. Един ден просто исках да си съставя свой ник, който да започва с L и да завършва на ll. Също държах да няма букви от сорта на g, j, q, които стърчат надолу (смее се). След известно време прекарано в опити, това Liferexall изпълзя от някъде и ми хареса. Веднага го написах в google и се оказа, че не съм единственият, който ползва този псевдоним. Беше някакъв рапър, дори си направих труда да си намеря негови парчета, но музиката му не ми хареса. Общо взето, голямо съвпадение, но то не ме отказа и вече използвам този ник 4-5 години.

Арсенал
- Оригинално наистина. Сега нека преминем към въпросите за любимия ни отбор. От колко време си фен на Арсенал и как се запали по този отбор?
Следя отбора от 2000 година, но съм имал възможността да гледам и по-стари мачове, които, обаче, явно не са успяли да ме запалят достатъчно. Разбрах, че се привързвам много към отбора, когато започнах да се прибирам, за да гледам техни мачове. Като, че ли най-голямо влияние ми оказаха летящите холандци - Овермарс и Бергкамп, както и Анри. Откакто се помня харесвам всичко в Арсенал, а дори лека полека започнах да припознавам начина, по който се вършат нещата в клуба, като свой собствен.

- Какво е мнението ти за Арсен Венгер и неговия стил на управление и работа? Как виждаш Арсенал без Венгер и с чужди собственици, какво би било твоето отношение тогава? Какво ще се случи на Арсенал, ако(когато) ни напусне Арсен?
Арсен Венгер е една от най-емблематичните фигури в историята на клуба. За него мога да говоря много, но ще бъдат неща, които всички знаем. Вярно е, че Професорът преобрази Арсенал, написа нови закони в Премиършип и собственоръчно дари света на футбола с таланти като Анри, Виейра, Ван Перси, Фабрегас и много други. Всеки фен му е благодарен за това, но аз го уважавам най-много поради друга причина. Когато биват запитани "Какво искате от живота?", много хора отговарят "Спокойствие". Шансът да си в душевен покой, да си щастлив и да си осигурен финансово, е цел за всеки. Ето това дава Венгер на клуба, спокойствие за феновете. Вярно е, че човекът има много недостатъци, но аз лично ще съм спокоен докато той е на кормилото на Арсенал, защото знам, че винаги действа с мисъл за клуба и винаги дава всичко от себе си, за да може Арсенал да се развива и да просперира. Мислил съм много пъти и за това как ще изглеждаме без Венгер, и за това какво може да ни донесе чужд инвеститор. Когато един ден Професорът напусне, бих желал на негово място да застане малко "по-твърда" личност, която да обича клуба и да следва методите на предшественика си. Все пак, Венгер имплантира своята философия в сърцето на клуба и ще е редно този, който го наследи да продължи в тази насока. За казуса с чужд собственик, бих казал, че е много комплексен. Ако се намери човек, който да инвестира в академията, в начина, по който се вършат нещата в клуба и да има желанието да предложи финансово обезпечение, защо не? За жалост всички инвеститори, очакват незабавна възвращаемост на парите си и едва ли има такъв, който да подпомага клуба, без да го превърне в едно от модерните футболни чудовища подобно на Челси и Реал Мадрид. И все пак, нищо не се знае, пък и мечтите са безплатни.

- Един от недостатъците на Венгер, които посочват хората, които не го харесват, е че налага прекалено много млади играчи. Купува нешлифовани диаманти и прави от тях страхорни футболисти, но това понякога пречи на клуба да печели трофеи поради липсата на опит у младите. Какво е твоето мнение по въпроса?
Това, че налага предимно млади момчета и въпреки това се борим за титли, говори много. Аз подкрепям тази политика, защото чрез нея не само ние, но и неутралните фенове могат да се радват на бижута като Сеск, Клиши, Ван Перси. Според мен налагането на такива играчи олицетворява философията на Венгер. Той обича да дава. Дава шансове, дава таланти на футболната игра и нейните любители, дава повод на феновете да вярват, че той е точният човек. Мениджърите на другите топ клубове се характеризират с вземането. Доволен съм, че сме уникални и искам да продължаваме да работим така, защото има много по-важни неща от трофеите. Сигурен съм, че и новите момчета Рамзи, Вела и Насри, няма да ме опровергаят.

- Изпревари следващия ми въпрос, който щеше да е точно свързан с новите момчета - Вела, Рамзи и Насри. Мислиш ли че ще успеят да се наложат в първия състав, и мислиш ли че отборът се нуждае от още подсилване?
Като, че ли Насри има най-голям шанс да блесне, най-вече заради евентуалното напускане на Хлеб и недостатъчно "запасеният" ни ляв фланг. И тримата са много обещаваши футболисти, и за тримата има много време да покажат на какво са способни. Ще съм търпелив с тях, както с всеки един играч, на който е даден шанс.

- Спомена, че Анри е един от играчите, които са те накарали да обикнеш Арсенал. Какво е мнението ти за "ореола" и "легендарността" на Краля след така дискутираното напускане?
Наистина начинът, по който Анри напусна клуба бе разочароващ. Не дотолкова, обаче, че да изтрие невероятните моменти с които е дарявал всички фенове на Арсенал. Той ме грабна с това, че изглеждаше много-по умен и досетлив от съперниците. Това винаги му е давало страхотно предимство, както и, може би, най-комплексните технически качества, които Висшата лига е наблюдавала. Като негов недостатък мога да изтъкна слабите му лидерски качества, които всички видяхме в последните му два сезона. Личеше си, че му липсва подкрепата на Денис, Боби и Фреди и заобиколен от тийнейджъри, той никога не може да е този играч от сезон 2004/2005. Тити е велик играч за Арсенал и ще остане легенда завинаги.

- В момента на официалния сайт се обявяват 50те най велики играчи за всички времена. Остава челната петица, която по всичко личи, че ще се състои от Тиери Анри, Денис Бергкамп, Тони Адамс, Патрик Виейра и сър Йън Райт? Как мислиш че ще са подредени от феновете?
Aми, тази класация ни поднесе толкова изненади, че никой не може да бъде сигурен как ще бъдат подредени оставащите. Аз лично бих желал такава петица - 1. Тони, 2. Райти, 3. Тити, 4. Денис, 5. Пади.

- Членуваш в групата "Dennis Bergkamp made me a Gooner!". Разкажи ни как точно стана това? Смяташ ли че аерофобията на "нелетящия холандец" му попречи да стане още по велик играч?
Да. Членувам в тази група, защото Денис оказа голямо влияние за това да стана фен на отбора. Не мога да кажа, че той бе изцяло виновен, но неговите елегантни подавания, далечни удари и въобще цялостната му игра бяха феноменални. Той просто беше от онази шепа футболисти, които играеха с главата си. Истински маестро, чиито качества съм виждал само в още един играч - Зидан. Не мисля, че скоро ще имаме удоволствието да наблюдаваме някой, който се доближава дори и малко до Бергкамп. Аерофобията му, винаги ме е карала да го заобичам още повече, ако въобще това е възможно. Беше нещо различно, уникално. Нещо което, макар да бе недостатък, някак си му отиваше.

- Бил ли си на мач на Арсенал на живо до сега? Съжаляваш ли че не можа да посетиш Хайбъри докато играехме там? Кой е стадионът, който най-много би искал да посетиш, освен Емирейтс, и защо?
Не съм имал възможността да отида на мач на Арсенал, все още. Не ми е чак такава фикс идея, но много бих искал да гледам любимците си на живо. Естествено, заобиколен от добрите ми приятели от ASCB. Наистина съжалявам, че никога не успях дори и да се доближа до това да отида на мач на Хайбъри. За мен този стадион беше и остава огромна част от клуба. Обичам го, без дори да съм бил близо до него. Нямам предпочитания за други стадиони, защото мисля, че на който и да играе Арсенал, ще ми хареса. Все пак, този сезон искам да съм на Анфийлд, когато нашите гостуват там за мач от Висшата лига.

Фенклуб
- Лека, полека стигнахме и до най-интересната част - организацията наречена Arsenal Supporters Club Bulgaria (ASCB). Kак разбра за фенклуба и защо чака толкова дълго преди да станеш част от него. А и изобщо щеше ли да влезеш в него, ако брат ти не ти беше подарил членството за първата година?
Честно казано, едва ли щях да съм член, ако брат ми не ме бе изненадал. За фенклуба знам отдавна, но нямам отговор на въпроса, защо не съм се присъединил по-рано. Нещата, обаче, се завъртяха и това се оказа най-хубавия подарък, който съм получавал. В момента не мога да си представя живота си без ASCB и хората около него.

- По принцип мислех да ти задам въпроса "Съжаляваш ли че стана член на АSCB", но отговорът мисля, че е ясен. . Можеш ли да обясниш на хората, които се колебаят да влязат във фенклуба, какво представлява организацията в качеството си на един сравнително новите членове? Как ASCB промени теб, ежедневието ти и интересите ти?
Нека не звучи като евтина пропаганда, но ASCB наистина промени живота ми. Имах късмета да съм по-свободен, именно когато "прохождах" в организацията и успях да прекарам много време с всички вас. Не съжалявам за нито един мач в Мърфис, за нито един човек с който съм се запознал, за нито едно излизане. Намерих страхотни приятели и когато съм с тях знам, че съм сред свои хора с които имам общи интереси. Чувството е невероятно. Няма ден, в който да не мисля за фенклуба и за хората в него. Може би, някои хора от провинцията се притесняват, че няма достатъчно фенове от техния град, но аз съм сигурен, че стане ли веднъж член, човек не може да съжалява, а и фенове има навсякъде. Ако човек е амбициозен, може да намери хора, с които дори да даде началото на нов клон на фенклуба. Всичко зависи от това дали искаш да си част от нещо такова, без да мислиш какви облаги ще ти донесе то. За тези 7 месеца в които аз съм член, мога да кажа, че съм се радвал на доста облаги, но нито една от важните за мен, не е материална. Освен всичко друго, организацията има силата да възпитава членовете си, да променя към добро тяхното мислене. Жив пример е моят адаш от Асеновград. Всеки път когато си говоря с него, по думите му личи, че той гори за организацията и е готов на всичко да помага и да се чувства част от нея. По същия начин се чувствам и аз и затова искам да благодаря на всеки един, който е направил това възможно. И ще съм благодарен завинаги.

- Разкажи интересно преживяване НА МАЧ с фенклуба.
На всеки мач в Мърфис има интересни преживявания. Просто атмосферата там предразполага хората към отпускане и често се смеем и закачаме дълго по време на мач. Все пак, по-интересните случки са на мачове с по-голям заряд. Няма никога да забравя физиономиите на всички след гола на Фабрегас срещу Милан, как се прегръщах с непознати хора и как всички се кефеха на реакцията на Боби Борисов. Честно казано това чувство, когато вкараме гол е неуписуемо и е една от причините да ходя в Мърфис. За 20-30 секунди си далеч от всичко друго освен връзката ти с Арсенал, ASCB и хората около теб. Най-незабравимата случка в Мърфис за мен е когато трябваше да играем с Юнайтед на Олд Трафорд за ФА Къп. Когато влязох в Мърфис, беше пълно с наши фенове, имахме и доста гости от Пловдив и дори от други градове. Въпреки, че мачът въобще не се развиваше по наш вкус, не спряхме да подкрепяме отбора, дори останахме по-дълго отколкото феновете на победителя. Тогава разбрах, че с помощта на моите приятели, никога няма да посрещавам лошите моменти за отбора сам. Беше неземно чувство, все едно съм спечелил някаква вътрешна битка.

- Спомена за подкрепата, която оказвате на отбора. Може ли да те попитам защо ти, Илиян, Петьо и още 2-3 индивида ме тормозите така (и не само мен) по време на всеки един мач в Мърфис? От вашите непрестанни безмислени викания не мога да гледам мача на спокойствие, и то не само аз, а всички. Мислите ли, че футболистите ви чуват и се влияят от вашите скандирания? Знаеш ли колко по спокойно беше преди да се появите вие.
Естествено, че футболистите не усещат нашата подкрепа, но аз лично се чувствам по начин, по който искам да изразя подкрепата си към отбора. Всеки сам решава за себе си. Ти се чувстваш добре, когато гледаш на спокойствие, аз се чувствам добре когато пея песни за отбора си. Явно опира до характер и до това дали те интересува какво мислят за теб, хората на съседната маса. За твое съжаление ще кажа, че подкрепата в този си вид няма да спре и аз съм сигурен в това.

- Какво е мнението ти за aRmYmAn и неговата позиция с "фенството на клуба" и "фенството на играчите" (a.k.a "РвП vs. Адебайор)? Издай тайната най-накрая... Каква е истината за теб и как виждаш разрешаването на този проблем?
Според мен, Ачо е един от незамените за фенклуба хора и аз го уважавам. Това, което той силно желае от потребителите във форума е да се поинтересуват от културата на клуба. Тук не става въпрос за разни деления между черни и бели играчи и стари и млади фенове, а точно обратното. Трябва да сме сплотени и да мислим и за ценностите на клуба, не само за успехите на отбора. Скоро бе направена тема във форума, която има за цел да запознае хората с философията на Арсенал. Аз разбирам, че много хора няма да откликнат на нея, но на мен ми стига един да каже "Аз наистина искам да размишлявам така и да се справям с проблемите си по този начин". Стига ми един човек да разбере сам за себе си, че всъщност за него клубът е най-важен и неговата идеология(на клуба) може да го води. Всички теми за играчи опират, в крайна сметка, дотам. Адебайор vs. Ван Перси беше просто маска. Ачо пишеше обстойно в тази тема, не за се заяжда, ами да покаже друга гледна точка на тези, които нямат вяра в някои от футболистите ни и постоянно ги критикуват драстично, а и дори обиждат, нещо което е недопустим атрибут в културата на един фен. Това не е начина, но никой не може да направи разликата, освен човек сам за себе си. Важното е принципите и методите на клуба да бъдат представени добре за хората, които да допуснат тази гледна точка, да я премислят и тогава да решат дали е нещо на което биха се доверили.

- Ако трябва да "оправиш" нещо във всяко едно от следните неща:
- фенклуба(организацията)
- членовете на фенклуба
- форума
- потребителите във форума,
Какво би било то?
Мисля, че всеки който е член на фенклуба ще каже, че проблеми в организацията няма и това е една от най-силните страни на организацията. За членовете, бих казал, че всички които познавам са много качествени хора и повечето са отдадени на организацията, единственото което бих желал в тази насока е просто да се увеличаваме. Във форума също нещата изглеждат добре, особено след новата секция, която ще намали деленията и съперничествата, което беше и главната и цел. Не посещавам много други форуми, но смело бих заявил, че нашият е от най-висока класа. Ще излъжа ако кажа, че съм нямал пререкания с потребители на форума, но винаги съм изглаждал нещата с хора, които изповядват резонно, адекватно и дипломатично мислене. Аз не мога да подбирам потребителите, но за мен всеки, който спазва правилата е добре дошъл и може да допринесе за развитието на форума, стига да иска.

- Последните ти отговори показват че си един много балансиран и уравновесен младеж, който мисли трезво и гледа да решава проблемите по пътя на мирната дипломация. А дали наистина е така? Василе, признай си, че ти откакто се появи във фенклуба и по-специално в клон София, нещата не тръгнаха на добре. Не може да извикате с Ради примерен съфорумец и член като Милен уж за по бира , и изведнъж той се прибира от другия край на София след 24 часа, с частична или пълна липса на спомени. И това става тенденция с други примерни момчета и момичета. Какво би казал в своя защита?
Много пъти съм чувал, че след присъединяването ми към фенклуба, тези случки са зачестили. Аз си го обяснявам по един, единствен начин. Чисто и просто, силно, неспирно желание да прекарвам възможно най-много време с хората от ASCB. Наздраве! (смее се)

- След като стана част от фенклуба ти се приседини и към отбора на форума. Мнението ти за отбора на форума, какво ти дава и какво ти взима той и полезен ли е за ASCB като цяло?
Отборът на форума е едно наистина приятно изживяване. Още един повод да сме заедно и то докато практикуваме любимия си спорт. Не мога да кажа, че ми взима нещо, по-скоро хорицата от кафето ми взимат парите след мач и ми носят някакъв сок в зелена бутилка. (смее се) На мнение съм, че освен главната си цел да сплотява, отборът помага много и за развитието на фенклуба. Когато играем мачовете си винаги има доста хора и тимът ни се явява като една добра реклама.

- Един по лек въпрос преди да преминем към най-сериозната част от интервюто - Как би се почувствал ако го изведнъж изчезне ASCB?
Определено това не е лек въпрос. Наистина не знам как бих се чувствал. Ако някой ден такова нещастие се случи, се надявам поне да продължим да се събираме и излизаме заедно.

- Според мен няма да се случи това нещастие затова минаваме към една много сериозна тема. Можеш ли да се досетиш за какво ще говорим сега?
Предполагам за глобалното затопляне, за боклука в София и други такива екологични катастрофи. Или бъркам?

Тиня Тийм
- Не бъркаш. Абсолютно уцели накъде отиват нещата - всичко това са теми, които предполагам си обсъждал много пъти с твоите съратници от така наречения "Tinya Team". Но преди това би ли обяснил за непросветените какво представлява това сдружение?
Сдружението е много сплотено и винаги отворено за нови достойни членове. Общо взето целта е да се събираме и да използваме креативността си относно това, къде точно извън София да отидем. Следваща спирка е китното селце на 25км разстояние - Рударци. Всеки е добре дошъл. Общо взето ние сме една широко скроена, дипломатично мислеща, неправителствена организация.

- Напоследък бе удостоен с почетно членство в "Тinya Team", какво значи то за теб?
За мен значи много. С членството си получих достъп до една група от хора, с която имам много общи интереси, а и с тях никога не е скучно. Дължа много на всеки един от тях.

- Всъщност за теб тинята по-горно стъпало в стълбицата на живота ти ли е или просто се подмазваше да те приемат?
Подмазване нямаше. Отборът беше много важен за мен, за това се отдадох на сериозни тренировки и в крайна сметка преминах изпита. Наистина се чувствам един от тези, произлезли не от маймуните, а от тинята. (смее се)

- Според теб, "Tinya Team" до къде ще се развие? Виждаш ли и края и как? Или ще се разраства като едно гъсто тинесто блато?
Oтборът тепърва ще се развива и ще постъпват много нови идеи, с помощта на които се надяваме да привлечем още верни на каузата хора. Краят се не види.

- Кой е по-голям подстрекател - ти или г-н Секретарят?
Няма да скрия, че около г-н Секретаря има някаква аура. Когато той каже "Хайде да излезем да хапнем", всеки знае накъде отива работата, но се съгласява. Не искам да навлизам в сферата на фиктивността, но наистина вярвам, че има специална дарба. Той е нещо като българския Юрий Левитан, не мога да се сравнявам с него по нито един параграф.

- Така, сега нека налеем малко масло в огъня и в редиците на "Tinya Team" - Защо гласува против избора на Ради за секретар през март?
Това е малко мътна история. В хотела, в който беше организирано събранието предлагаха от онова питие в зелените стъклени бутилки и с Ицо и Здравко решихме да го пробваме. Изпихме не повече от 3-4, до към 7-8, най-много 15-16 броя и решихме да чуем какво ще се говори. Ради беше предложен за водещ и за мое учудване, нямаше нито един глас против. Аз не съм безгласна буква и имайки наблюдения върху качествата на кандидата, вдигнах ръка, за да запаза съвестта си чиста. За жалост, гласът ми не спомогна.

- Коя поста чакаш?
Момчета, казах ви да спрем на Mr. Bricolage, но вие не и не.

Люлин
- Добре, този въпрос и отговор са закодирани само за отбрани членове. Нека да се върнем към един факт, който ти спомена в началото на интервюто - местоживеенето ти. Спомена че е близо до София - LaoLin се зове. Говори се че там е по трудно да оцелееш, отколкото в ШаоЛин. Един монах от Шаолин не би се справил в ЛаоЛин, докато всеки живял в Люлин, няма да има проблем с тежките условия в този митичен манастир. Така ли е ?
Вярвам, че е така. Гологлавите старчета от Шаолин, които носят кобилици по цял ден, нямат никакъв шанс в бетонената джунгла Люлин. Не съм се замислял как аз самият ще се справя в манастира, но мисля, че ако отглеждат малц, хмел и има поне още трима за карти, ще се оправя.

- Разкажи за люлинската забелезителност "квадрата" и вярно ли е, че е погълнал повече жертви от Бермудския триъгълник?
Самото геометрично понятие подсказва, че Квадратът е по-могъщ от някакъв си триъгълник. Това място е свещено и събира създания от всякаква вяра, етнос и произход. Нещата които е преживял са ужасяващи, но никога няма да излязат наяве. Квадратът пази своите тайни.

- За какво се сещаш при комбинацията от думи - Надежда - Люлин - Дружба?
Kaквото и да е, не е градивно със сигурност. Накратко, това са три точки, около които се сформира зоната "Задругата на бутилката", като ние членовете "Tinya Team", стартирахме петиция с цел тази зона да се илюстрира в атласите и учебниците, през следващата учебна година.

- Васко мисля че всички мистерии около Люлин трябва да останат забулени в тайна, така че ще продължим с въпроси на друга тематика. Познаваш добре субекта Димитър Ников от Хаджи Димитър, познат още като shodan. Къде според теб се крие тайната на успеха му сред жените - дали в сексапилната опашчица, дали в русите му коси...
За мен това е по-голяма мистерия и от изгубени градове, цивилизации и острови. Наистина не знам тайната, а дори и да я знаех, дали щях да я споделя с толкова много хора? Сигурен съм, обаче, че косата и кичурът в стил Люк Скайуокър помагат. Навярно на жените им харесва и да се крещи, трябва да го пробвам.

- Да определено имаш право, Митко е доста гръмогласен. Един по личен въпрос - пробвал ли си някакви наркотици и ако да, кажи какви? Марихуана също е вид наркотик. Ти често ли миришеш на марихуана?
Това, че често мириша не означава, че непременно аз употребявам. Пробвал съм и разни други, но от чист интерес. Пък и така най-добре разбираш от какво да се пазиш, иначе нямам интерес в тази сфера.

- А би ли ни разказал легендата за Зенобия? Добре ли е да си вътрешен човек там?
Аз вече толкова пъти градих легенди там, че има за всеки ден от годината по една. Заведението е приятно, аз лично си падам по арабски мотиви. Не мога да кажа, че съм голям вътрешен човек там, но не изпитвам особени проблеми да си запазя място. Харесва ми отношението на персонала и дипломатичното им мислене. Дори веднъж един щеше да спечели награда в женска надпревара по танци. Не му помня името, виждал съм го на снимки до премиера.

- Хахаха, добре ще спестим името на този човек засега. Васко представи си следната ситуация - ако ти, Ради и Здравко попаднете случайно на безлюден остров и имате една бутилка бира - как ще процедирате?
Това определно е интересен въпрос, но като, че ли аз съм губещият в ситуацията. Бих предложил нещо като надпревара, но докато си мерим силите, тя ще се стопли горката. Като, че ли най-добре е да им отвлека вниманието, да грабна бутилката и да тичам. Така имам най-големи шансове. Пък като ни намерят на острова, ще ги черпя по една на кораба.

- Ако успееш да я докопаш първи може и да имаш някакъв шанс, но ако я докопа Ради смея да кажа че си обречен. Един от по малките членове на фенклуба е живо заинтересован от това защо пиеш толкова много? И освен това бих те попитал кой е човекът който употребява най-много алкохол от ASCB?
"Толкова много" е доста обширно понятие. Честно казано, не пия много твърд алкохол. С бирата, обаче, е различно. Не си спомням последния ден, в който не съм изпил поне 1-2 бирички. Не знам защо, просто вече съм свикнал и си пия навсякъде. Не съжалявам, защото бирата е много по-полезна от колата, която пият по-малките деца, но има време и те ще разберат. За това кой пие най-много алкохол е спорно. Мога със сигурност да кажа, че Здравко е способен да пие 4-5 дена подред, без това да му се види трудоемко. Като "най-спринтов състезател" бих отличил Ради. Иначе когато стане дума за алкохол, имената на Любо, Стани, Милен, Ицо, Мила, Вики, Жоро, Вальо, Мишо, някакси сами изкачат на повърхността. Ако съм забравил някой, да помни една бира от мен.

- А тогава какво ще кажеш за Пецата, който сам си виждал в какво състояние се е качваял в колата ми на път за мач на Спортна София? Смяташ ли също така че напоследък са го турили под чехъл?
Пецата е жива легенда на фенклуба и за него няма да се чуе лоша дума от моята уста. Това дали е под чехъл, той сам трабва да си го преценява, може да е само тактика. Виждал съм го и в неприлични състояние, но все пак членската му карта е с номер 6, а с този номер идват и големи отговорности.

- Ясно е че няма да пуснеш компромати срещу другите членове и затова ти предлагам да минем към блиц въпросите.

Блитц
- Анри или Райт?
Анри.

- Хайбъри или Емирейтс?
Хайбъри.

- 1988/1989 или 2003/2004?
2003/2004, защото успях да проследя всичко с очите си.

- Адебайор или Робин ван Перси?
Адебайор.

- 1997/1998 или 2001/2002?
Отново по същата логика, избирам 2001/2002.

- Тинясване в планината или тинясване в кръчмата?
След тинясване на тези две места, още тинясване.

- Кола или Фанта?
Бира.

- КолА или Мотор?
Бира.

- Ръгби или български футбол?
Все пак, български футбол.

- Мач сам на Емирейтс или гостуване с ASCB?
Определно гостуване с ASCB. Мечта.

- Топла бира или студени кебапчета?
Ти я дай топла, аз ще измисля нещо.

- Тони Стораро или Радо Шишарката?
Цеца Мецата.

- Тони Стораро или Чък Норис?
Чък, разбира се.

Финал
- Сега дойде време да изброиш своята идеална единайсеторка обличала червения екип през годините.
Дейвид Сиймън, Тони Адамс, Мартин Киоун, Лий Диксън, Найджъл Уинтърбърн, Патрик Виейра, Рей Парлър, Силвен Вилторд, Марк Овермарс, Денис Бергкамп, Тиери Анри.

- Васко, благодаря ти много за чудесното интервю и за отделеното време. Беше ми много приятно да разговарям с теб през последните 5 часа. На теб оставям удовоствието да избереш следващата жертва.
И на мен ми беше много приятно. Мисля, че като за дебют беше страхотен. След дълги и задълбочени размишления, реших следващият човек да е един от хората, с които още не съм имал честта да се запозная лично - Светозар Стойчев a.k.a. zacky.