Лични
Здравей, Чаво, представи се с няколко изречения за тези, които не те познават.
- Здравейте, казвам се Чавдар Баров, на 22 години съм, роден съм и израстнал в красивата Стара Загора. Сега уча и живея в Германия, град Аахен, 2-ри семестър "Икономика" с английски и немски. Фен съм на Арсенал от 1998-ма година,а съм член на фенклуба от 2004-та година.

Учиш в Германия. Разкажи как стигна до този избор и какво те чака, когато завършиш?
- Това стана малко случайно. След като завърших търговската гимназия в Стара Загора бях приет в УНСС. Учих една година и точно преди да запиша 3-тия семестър майка ми получи работа в Германия. Това ми отвори финансовата възможност да замина и да уча там. След дълги перипетии, изучаване на езика , подготовки и т.н. миналата година най-накрая записах университет. В крайна сметка изгубих 2-3 години, но да се надяваме , че ще си е заслужавало. В крайна сметка опита, който човек получава тук е безценен, а за знанията да не говорим. "Как се виждам след време?" - на този въпрос ми е много трудно да отговоря, но душата ми крещи "България" и не се виждам много-много в Германия. Страната е чудесна, но просто нищо не е същото като родината. Мечтата ми е да си намеря хубава работа в чуждестранна фирма в България. Ако това не стане, винаги мога да се върна и да работя в някоя забутана банка за 2-3 хиляди евро на месец...

По различни поводи си бил в Германия, Англия и Испания. Коя от трите държави ти допада повече?
- Всяка от 3-те държави, в която съм бил като турист/студент има своите на пръв поглед недостатъци и предимства. За Лондон няма какво да кажа, защото бях само 3 дена и еуфорията беше пълна и нямаше как да преценям трезво. А и всичко разказах в моя репорт от посещението ни, мисля , че всички са го чели. В Испания за най-голям недостатък посочвам масовата неграмотност по отношение на английския. Там нито на летищата, нито в магазините, никъде не говорят английски. Хората иначе са много готини и общителни и много ми допаднаха. В Германия всичко е перфектно и подредено. Идеално е за хора, които обичат всичко да им е наред. Проблема обаче са хората. Германците винаги се държат любезно с чужденците, но всъщност никога не ги допускат близо до себе си. Аз за 2год. престой тук нямам нито един приятел германец. Всичките ми приятели са чужденци, израстнали тук, но носят манталитета на родината си - поляци, руснаци, унгарци, словаци. Имам приятел кореец, казахстанец , както и много българи - тук в Аахен сме много. Точно затова, че не са чисти германци ние сме успяли да се "надушим" с тези хора и сме се сприятелили. За мен средностатистическия германец е изключително скучен. На никой българин не пожелавам да отиде на немско парти.

Ти си един от първите форумци. Разкажи за старите времена и направи сравнение между тях и сегашните.
- Мдам, преди 4 години ги нямаше "яките" подписи, нямаше ги и тези над 200 мнения на ден. Достатъчно беше да проверяваш форума веднъж на два дена, защото активни бяхме само Любо, arsenal_girl, manson, shodan, аз и още 2-3-ма. Сега за да съм в час проверявам поне по 3 пъти на ден какво е писано. Много хора се регистрираха през тези 4 години. Някои се регистрират и повече не влизат, някои само четат, но не пишат , а някои стават активни членове на нашия форум и така той се обогатява. Иначе впечатление тогава правеше масовото писане на 6льокавица , а днес ме радва факта, че въпреки ,че нямаме правило за писане на кирилица, 99% от нашите потребители го правят. Единственото, което в днешно време липсва на форума от време на време е Ian Wright Wright Wright[/em], който не знам защо , но спря да ни удивлява с разкошните си постове. Но пък си имаме bobyborisov.

В един момент беше дори администратор на форума, разкажи с няколко думи на незапознатите, какво бе чуството и отговорносттите?
- Това, стана къде на майтап, къде случайно... Работата беше там, че в началото бях много ентусиазиран и активен. Бях достигнал до рекордните 8 мнения на ден. Това разбира се е нищо в сравнение с уменията на "Спаминг тийма". Но да не се отплесвам - тогава се сприятелих с тогавашния админ - the_joker. Поддържахме връзка по ICQ и един ден го попитах дали може да стана модератор. Той ме направи и не след време дойде моето предложение за играта "Оценки на играчите". Помолих го да направи такъв раздел и той каза "Знаеш ли какво, направо ще те направя администратор, прави каквото си искаш, имам ти пълно доверие". В крайна сметка бях админ за кракто време, като не направих кой знае какви важни промени. Админския панел беше user-friendly и с моите основни познания по компютри успявах да се справям. Не след време най-накрая дойде човек, който има нужните технически познания и свободно време за да бъде истински админ на сайта и на форума, а именно ти. Оттам вече бях "уволнен" , като аз нямах нищо против това и така бях понижен в модератор, какъвто съм и до момента - простичък модератор.

Добре си запознат с дейността на ултра-могъщата, супер известна неправителствена организация "Tinya Team". Имаш ли желание да си част от нея и ако да, с какво можеш да допринесеш за развитието на групировката?
- Чак толкова добре не съм запознат, защото още не съм присъствал лично на истинско "тинясване" . Иначе съм добре запознат със способностите на някои от членовете. Известна реплика на Г-н Секретаря е например : "Митко, спри колата... бляк... ок, продължавай". Или на Милен-къцък : "Братле, ти Чавдар се казваше, нали ? Бг-Гънър ли се пишеш във форума ? Да ? Аз тебе мноо"оо те уважавам!" . Не искам да съм редовен член на "Тиня тийма" , защото поради местоживеенето ми не мога да посрещам задълженията си на тиняк, а именно "да съм винаги на разположение". Но изключително ще съм горд и щастлив ако бъда допуснат до "тиняк-резерва" , т.е. да се чувствам като пълноправен такъв, когато съм на ваканция в България , което е 1-2 пъти в годината. За това с какво мога да допринеса за групировката - аз съм почти сигурен, че мога да надпия 95% от членовете на отбора, а съм сигурен, че те не искат да изпускат такъв ценен кадър в мое лице. Иначе впечатление тогава правеше масовото писане на 6льокавица , а днес ме радва факта, че въпреки ,че нямаме правило за писане на кирилица 99% от нашите потребители го правят.

Как се справяш с разделянето на времето си между футбол, фенклуба, форума, половинката и роднините, все пак с всички контактуваш само в свободното време от далечно разстояние?
- Ами не е толкова трудно, както е на пръв поглед. Ти също си в чужбина и знаеш как е. Ако човек има достатъчно свободно време да е онлайн, винаги може да се чуе с близките си и приятели си. Аз имам късмета цялото ми семейство да е "скайпващо" и по този начин се разтъжваме доста лесно един от друг. Брат ми е на 2 часа път с влака, майка ми е на 5, а с баща ми, баба ми и леля ми винаги се чуваме по скайпа , когато имаме желание. С приятелката ми караме разделени, откакто се помня, като гледаме да се виждаме поне на два месеца. Трудно е, но с желание и любов всичко се постига. Ето, тя дори беше една година в Испания , но това не ни попречи да се видим 3-4 пъти през годината. За форума винаги намирам време, просто защото като съм вкъщи и като няма какво да правя влизам да видя какво има писано. В последно време само чета, нещо съм изгубил музата си за писане и все по-рядко пиша. Обичам да пиша по сериозни теми. А футбола наистина ми отнема доста от ценното ми свободно време през уикенда. По принцип студентите тук ползват уикенда само за учене на материала взет през седмицата, но аз изобщо не мога да седна да уча, защото събота и неделя само Арсенал и Висша Лига са ми в главата.

Разкрий тайната, тя покрай теб ли стана фенка на Арсенал или си беше от преди това?
- Естествено, че покрай мен. И то след цели 3-4 години убеждаване. Тя дори и все още си няма хал-хабер от футбол, но вече поне с удоволствие гледа мач на Арсенал с мен, а не като преди да се цупи и да вика "Аз ли съм по-важна или мача?!" Като всички фенове на Арсенал от женски пол е влюбена във Фабрегас.

Гледате ли заедно мачове и как настроението след победи и загуби?
- Ние рядко сме заедно, пък камо ли да гледаме мачове. Честно казано рядко се случва и обикновено тя ме оставя да си се наслаждавам насаме или с приятели на мачовете, като ние се концентрираме върху други дейности като сме заедно. Когато съм особено кисел след загуба, тя се опитва да ме разсее по някакъв начин, но не винаги успява. Например имах лошият късмет тя да ме посещава в Аахен точно , когато играехме реванша с Ливърпул. Все пак трябваше да я чакам на гарата, а тя пристигаше точно в часа на последния съдийски сигнал. Гледах мача до 60-тата минута и тръгнах към гарата. Резултата беше 2-1 , а брат ми по телефона ми правеше коментар на живо. При 2-2 скачах и крещях по улицата като ненормален, а точно като пристигна влака й от Брюксел вече беше 2-4. За съжаление я посрещнах със сълзи на очи и цялата вечер се скапа. Но мисля, че тя вече ми е свикнала и проявява нужното разбиране.

Арсенал и фенството
Продължаваме на тематика – Арсенал. Кога и как стана фен на отбора?
- Като ритахме като малки футбол, батковците в квартала викаха на мен и брат ми "летящите холандци". Позаинтересувах се кои са те и аз си харесах единия от тях - Бергкамп. Тогава тъкмо навлизаше интернета и ползвах кварталната заличка да си принтирам негови снимки. В училище всеки си имаше любимец и му се покланяше - кой Зидан, кой Роналдо, кой Батистута... Моят любимец и идол беше Бергкамп. След време, когато вече имах реалната възможност да го наблюдавам в мачове, останах просто изумен от неговите умения и той остана завинаги в моето сърце. Оттам всеки знае как се почва - от футболиста - към отбора. Не мина и време и вече не ме интересуваше, дали Бергкамп ще отбележи или ще направи невероятен пас, а дали отбора ще спечели. След втория дубъл на Венгер вече бях луд фен на отбора. Останалото е история.

Отборът бе напуснат от опитни играчи, които бяха заменени от изключително младите Вела, Насри и Рамзи. Какъв ще бъде резултатът от тези промени, според теб?
- Всички вещаехме крах на отбора след напускането на Анри. Но ние направихме невероятен сезон и само шанса и контузиите ни лишиха от титла. Сега положението на пръв поглед изглежда още по-зле след напускането на Фламини, Хлеб, Жилберто и Леман. Четири опитни играчи , които внасяха баланс в нашия безумно млад тим. Сега, като ги няма се надявам Коло, Гала и Росицки да изземат техните функции. Моето лично мнение е песимистично, но както всички знаем : 1. Арсенал е непредвидим. 2. Венгер знае най-добре.

С какъв тип играчи искаш Венгер да подсили отбора до 31ви Август?
- Според мен задължително ни трябва още един добър централен защитник или дефанзивен халф и ако Саня и Клиши останат здрави цял сезон, мисля че имаме реален шанс за титлата. Притеснява ме не толкова нашата неспособност да спечелим, а по-скоро класата на конкурентите ни, които от година на година стават все по-силни. Когато спечелихме 2-та дубъла и направихме Ънбийтън сезона на сцената бяха само 2 отбора - Арсенал и Манчестър. Достатъчно беше да си по-добър само от 1 конкурент за да спечелиш титлата. А сега трябва да си по-добър и от Челси и от Ливърпул и от Манчестър.

Темата а философията на Венгер е много нашумяла и актуална във форума. Какво е твоето мнение по този казус?
- Работата е там, че Венгер е много упорит и инат и няма да си промени трансферната политика. Тя до момента докарва изключителни финансови резултати на клуба, но дали това задоволява милионите фенове по света, след като титли липсват ? Всеки трябва да си отговори сам на този въпрос, но нека да не забравяме, че ако не беше Професора, ние нямаше да сме това, което сме. Питайте някой спортен журналист дали обикновеният човек по света е бил чувал за Арсенал през 1997-ма година. Сега дори и хората, които не се интересуват от футбол, знаят, че ние сме едни от грандовете на Европа, практикуващ открит и нападателен футбол с политика на налагане на млади играчи. Венгер е отговорника Арсенал да е на трето място в света по неофициална фенска маса. И понеже питаш за моето мнение - самата политика не я одобрявам, но за нищо на света не искам Венгер да напуска Арсенал.

Напоследък покрай класицията за Най-Великите Артилеристи в Историята, повече от спорните напускания на играчи, въобще медийни изяви, очакванията на титли и тн, във форума станаха неминуеми дискусии за начина на мислене на феновете и по конкретно „the Arsenal Way” или простото „симпатизиране на играчи”. Каква е твоята позиция по въпроса?
- Моето мнение си го казах в самата тема, но сега ще го синтезирам и тук , в няколко изречения. В полемиките "the Arsenal Way" vs. "фен съм на Фабрегас и оттам на Арсенал" заставам някъде посредата. Тъй като и аз съм минал по втория път, но същевременно се индетифицирам точно с "the Arsenal Way". Обичам политиката и философията на клуба и съм горд от нея. Винаги в спор с приятели се опитвам да изтъкна точно "the Arsenal Way" и то обикновено след споменаването на 2-те титли на Манчестър за ШЛ(вече 3, но още не съм водил спорове срещу това "количество") и 5-те на Ливърпул. И двете страни, които "спорят" във форума имат своето право и гледна точка, но е трудно да промениш мирогледа на даден човек, защото всеки човек, фен или не, е една уникална индивидуалност. Дали мразя Кешли - да. Дали мразя Хлеб и Фламини - не. Дали все още се възхищавам на Анри - не. Дали въпреки това поставям клуба над всичко - да. Всичко е въпрос на гледна точка и за всеки човек е различно . Ето при мен е някъде в "златната среда" .

Споменахме класацията за Най-Великите, какво е твоята оценка за нея? Коя от двете (с тази публикувана от форума на фирмата) е по-точната оценка и по-точното нареждане?
- Първо, за мен класацията в арсенал.ком не е от особено значение, защото макар ,че официална, тя не е съставена от гласовете на "средностатистическия арсеналец". Гласували са хора, които имат достъп до интернет и се интересуват от такива неща, а не хора като Майкъл, които от 30 години не са пропускали мач на Арсенал. Може би него трябва да попитаме и нея да сложим като официална ? Наличието на Коул и на Анелка в тази класация тотално я опорочи, а аз лично след като видях Анелка в нея изобщо спрях да я следя, даже не влизах и в темата във форума. Много по-съгласен съм с класацията на "The Herd" като бих разменил единствено Бергкамп с Адамс, защото все пак , макар и мой любимец Mr. Arsenal си остава Mr. Arsenal.

Какво място заема Анри в историята, има ли сянка над ореола му? Какво е твоето мнение?
- Анри беше велик и винаги ще си остане такъв, поне в моите очи. Можеше да остане още 1-2 сезона, защото имаше още какво да даде на отбора, но реши да ни напусне. Не му се сърдя, но от мой идол се превърна в един много добър футболист , дал много на Арсенал. Начина , по който ни напусна лично мен ме обиди, но го преглътнах лесно, след кажи-речи успешния ни сезон. Сега, една година след неговото напускане, мога да кажа , че отношението ми към Анри е по-скоро неутрално. Но ако ми се случи да попадна на някое от неговите феноменални изпълнение с бяло-червената фланелка тотално изтръпвам.

Лидер си на отбора "Dennis Bergkamp made me a gooner". С какво те грабна холандецът? Мислиш ли, че можеш да оприличаш някой настоящ играч на отбора с него?
- С визията си. Той беше майстор на завършващия пас. Той имаше уникалната способност да забележи крачката, която нападател или халф прави в съвкупност от играчи в момента , на нейното започване. В следващия момент идваше божествения пас, който дори и нападателя не е очаквал да е толкова добър. В крайна сметка той предвиждаше какво ще се случи на терена след една секунда. Той имаше малко голове, но за сметка на това какви! Той има ли "грозен" гол изобщо? А и нали знаете - любовта не пита. Беше първия футболист влязъл в полезрението ми и това беше... Нямам научно обяснение защо му станах фен. Понякога Фабрегас раздава такива пасове като него, но по-рядко. Общо взето има още доста хляб да яде.

Днес гледахме първата контрола за сезона (б.р. 1:2 с/у Барнет), каква е твоята оценка?
Едва ли има някой доволен от първото полувреме, а това че младоците обърнаха резултата изобщо не ме учудва. Все пак те играят в този състав всяка седмица и са обиграни и достатъчно добри. По-притеснително за мен беше безидейната игра на "резервите" ни през първото полувреме. Очаквах повече класа от Клиши и Бендтнер. Единственото, което може би наистина ми хареса, бяха проблясъците на Рамзи, все пак е само на 17 и това му беше първият мач за Арсенал. Искрено се надявам Баразит да се развие така, както се развива на ФМ-а.(смее се)

Фенклуб
Да обърнем малко тематиката на въпросите към ASCB. Ти си един от хората, които са с организацията от самото начало. Как виждаш моментното и състояние и как оценяваш израстването на организацията през годините?
- В началото бяхме 30-40 човека, и честно казано сега си сипя пепел на главата, защото когато Любо каза "След години ще сме 200 члена и нагоре" , аз не му повярвах. Е, той каза и го направи. Организацията ни търпи изключително развитие, а и сега с новата новата ни система на управление ще вървим само нагоре и напред. Израстването ни през годините е огромно и аз съм горд, че съм бил част от тази организация.

Кой за теб са върха и падението на ASCB?
Върха за мен като организация е посещението в Букурещ и създаването на портала, който прави правенето на поръчка да изглеждат като детска игра, а за падение ще посоча тъжния факт, че все още се събираме само 15-20% от всички членове по фен-срещите. В този ред на мисли, наистина не знам какво трябва да се промени , че да идват повече хора.

Какво би променил ако имаше възможността във всички подразделения на фенклуба – организацията, уебсайта, форума, клоновете, управлението?
Честно казано нищо основно. В момента функционираме доста добре и на прима-виста не се сещам , за нещо , което има нужда от промяна. По-скоро някои свежи идеи , но нищо повече.

Живееш в чужбина и ползваш по-рядко привилегиите от членството си в организацията, доста хора на твоето място биха се отказали с мотива, че са излишно хвърлени пари на вятъра.. Защо продължаваш да членуваш?
Щот съм катил и ва обичам.(смее се)

Какъв би бил твоя съвет към новите потребители, които тепърва научават за фенклуба и се двоумят дали да влязат във него? Какво би им дал фенклуба, което не биха имали и без да са членове?
Членството дава моралното право да се чувстваш горд член на ASCB. При мен всичко започна с "Иха, ще получа членска карта, която ще изтупкам на масата пред приятели да се изфукам и ще им се издигна в очите". Е , това е добре за начало и няма нищо лошо в това, но доста бързо разбрах, че членството не е това. По-скоро моралното удовлетворение, че ти по някакъв начин си спомогнал за организация, която популяризира твоя любим клуб. За членовете, които все още се двоумят - замислете се за две неща - Какво всъщност е Арсенал във вашия живот и какво той ви дава? Правилно ли е само да вземаш и нищо да не даваш? И всъщност 8 стотинки на ден толкова ли са много ?

Какъв е най-добрия момент, който си изживял с ASCB?
Два са. Единият е , когато се прегръщахме с теб и подскачахме като луди в Мърфи"с при дузпата на Виера на финала за купата на ФА срещу Манчестър. Тогава имах чувството , че ще получа удар от радост, Другият е срещу Милан тази година. Като цяло рядко ми се отдава възможност да присъствам в Мърфи"с на мачовете и изпускам доста незабравими моменти, но какво да се прави.

Блитц
Емирейтс или Хайбъри?
Ах....... Емирейтс, защото бях там.

Шампионска Лига или Премиър Лийг?
Премиър Лийг! Ако мога да избирам между титла в Англия и титла в ШЛ , веднага ще посоча първото.

Гола на Бергкамп с/у Нюкасъл или гола на Анри с/у Юнайтед (бр. обръщането от дъгата на наказателното и прехвърляне на Бартез)?
Гола на Анри, защото го гледах мача директно и не можех да повярвам на очите си, а този на Бергкамп съм го гледал само на запис(хиляди пъти).

Кой ти е по симпатичен: Кр. Роналдо или Рууни?
Рууни, защото макар и грозен, е изключително работоспособен футболист, който буди респект.

Реал или Барса?
Барса. Реал винаги са ми били силно антипатични, особено по време на "Галактикос".

Кромбахер или Загорка?
Бекс.

ЦСКА или Левски?
Берое.

БМВ или Мерцедес?
Мерцедес.

Мач или секс?
Mач и секс на полувремето.

Финал
На финалната права сме. Кажи ми кои попадат в твоя идеален отбор на Арсенал?
Тези , които ме накараха да се влюбя в Арсенал. Сиймън на вратата, в защита желязната четворка в лицата на Диксън, Уинтърбърн, Киоун и Адамс, в полузащита Пирес, Виера, Люнгберг, тук вмъквам Фабрегас, в нападение Бергкамп и Анри.

Благодаря ти за отделеното време и внимание, Чаво. Кой ще бъде следващият интервюиран и защо?
Мерси, беше ми изключително приятно и интересно. Посочвам за следващ интервюиран Ради Серафимов, сектретар на фенклуба и лидер на неправителствената организация с идеална цел "Tinya Team". Първо защото е умен и има какво да каже, второ защото за мое голямо учудване още не е бил интервюиран и трето, но не на последно място, защото го имам за добър приятел.