Лични
Здравей, Заки. Да започнем с едно кратко представяне от твоя страна.
Здрасти, казвам се Светозар Стойчев, на 31 години, от Стара Загора, семеен, неосъждан. Член съм на ASCB от началото на 2007-ма година, отскоро съм и член на Управителния съвет.

По традиция интервютата започват с въпроси на лична тематика. Безспорно на всички е най-любопитно да разберат как ти се отразява семейният живот.
(смее се) Семейният живот ми се отразява чудесно. Никога не съм се чувствал по - добре.

Toва със сигурност е нещо голямо и води до промени. Разкажи ни как се отрази на твоето ежедневие и задължения?
Нищо специално не се е променило. Mоже би това, че напоследък почти спрях да ходя по планини, но то не е пряко следствие от семейния живот, а по-скоро се дължи на мързела ми. Иначе ритъмът на живота ми се запази. Разликата е само в това, че вече не живея сам, а с моята супер половинка.

Да се върнем малко по-назад. Какъв беше като ученик и какви бяха интересите и хобитата ти по това време?
Като успех в училище не бях нищо особено - винаги малко над 5 . Мечтаех си да завърша и да продължавам нататък и честно казано никога не съм изпитвал носталгия към ученическите си години - специално към самото учлище, класа и т.н. Хоби ми бяха алкохолът и цигарите. Говоря за годините в гимназията. Преди това в пети клас ходих 1-2 месеца на класическа китара, а в 7-ми клас тренирах таекуон до.

Ще ни разкажеш ли малко повече за периода след завършването? Започна да работиш или да следваш? Или може би и двете?
В 11ти клас реших както останалите си приятели да кандидатствам икономика, но не поради някакво вътрешно убеждение, че това искам да уча, ами просто така . По това време си нямах никаква идея с какво искам да се занимавам. Точно годината на завършването ми беше може би най-отвратителната в целия ми живот. Бях нещастно влюбен, загубих си кучето . Така и не се подготвих добре за изпитите и логично не ме приеха. После влязох в казармата, а след това бях студент в Пловдивския университет. Бих казал, че този период беше доста тежък за мен . Може би, защото не бях наясно със себе си и с това какво искам да правя. Отделно в казармата си беше доста голям спек. Това са си 18 месеца лишаване от свобода.

А откъде идва това Заки? И допада ли ти това, че именно с този прякор си известен на другите членове от ASCB?
Така ми викаха приятелчетата като малък. Нямам нищо против, нали сам съм си го избрал. Хората от фенклуба най-често са свързвани с никовете си от форума. Ник, който е свързан по някакъв начин с Арсенал ми звучи така, че да, много съм доволен.

Арсенал
След като понаучихме за Заки преди и след женитбата си, да преминем към нещото събрало толкова много хора заедно, а именно нашият любим клуб. Как и кога стана фен на Арсенал и симпатизирал ли си на някой друг отбор преди това?
Бях в осми клас, не си спомням какъв е бил конкретният повод да се запаля по Арсенал, трябва да съм гледал някой мач, репортаж по телевизията или незнам и аз какво. Но със сигурност вниманието ми беше привлечено от Йън Райт.Тогава не даваха мачове от Англия по телевизията. Логично е и да не съм бил толкова запален в началото. Просто гледаш във вестника, че Арсенал бият и си казваш "Супер!". Нямах други приятели и познати които да са фенове на Арсенал. Не съм бил фен на друг отбор. Подкрепям местния Берое, но не по същия начин.

В какво положение беше Арсенал когато разбра, че това ще бъде отборът на твоето сърце?
Това е същото време за което говорих преди малко. В началото на 90-те Арсенал не беше на върха, не беше и съвсем близо до върха. Защитата беше желязна. Явно полузащитата ни тогава не е била на ниво, защото напред играеше вездесъщият Йън Райт.

Отборът е доста променен от това, което е бил в този период. Изпитваш ли носталгия към миналото или Венгеровият Арсенал напълно те удовлетворява?
Не, не изпитвам носталгия. Може да изпитва носталгия някой, който е бил там в Лондон, ходил е всяка седмица да гледа Арсенал. За мен началото и средата на 90-те години са по-скоро непознат период, защото не съм имал кой знае какви преки впечатления от играта на отбора. Преките ми впечатления са от началото на ерата на Венгер. Това е фантастичен период, макар нещата в момемнта да изглеждат толкова зле.

Мисля, че няма фен на Арсенал, който да не отдава залуженото на Венгер. Смяташ ли, обаче, че е дошло времето той да напусне поста си?
Не мисля че някой друг би предложил същата същата футболна философия. Не искам да печелим отличия с цената на това да имаме треньор като Рафа Бенитез или Жозе Моуриньо, или собственици като Абрамович, Глейзър, а да не дава Господ като Xикс и Джилет. Венгер е дал много на клуба, лично аз му вярвам и бих искал да продължи работата си.

Напоследък положението не е особено розово. Къде мислиш, че се корени проблема и какво ти е мнението за ситуацията с Галас?
Това е много труден въпрос. Не се наемам да давам диагнози, надявам се Венгер да знае отговора. Галас никога не съм го харесвал кой знае колко. Аз съм от тези, които смятат, че няма нужните качества за да е капитан на отбора. Той е доста ограничен в интелектуално отношение и според мен това е основния му проблем.

Ако имаше възможността да зададеш един въпрос на Венгер, какво би го питал?
И аз като всички останали. "Какви са намеренията ви за зимния и летния трансферен прозорец?". Не че той ще ми отговори(смее се).

Не е тайна за никой, че "печатът" на Венгер е правилното развиване на млади таланти и тяхната реализация в професионалния футбол. Най-нашумелият и актуален продукт е Джак Уилшър. Какво мислиш за хлапето?
Гледах го в Унгария това лято на контролата със Сомбатхей Халадас. Той играеше като ляв полузащитник и носеше седми номер. Зоната му през първото полувреме беше близо до сектора в който бяхме. Сума ти време се чудих кой е тоя агент, макар тогава да не направи нещо запомнящо се. За всички е ясно че момчето има невероятен талант. Много се надявам да продължи да го развива с червено-бялата фланелка.

През 2004, футболистите на Арсенал носеха прякора "Неуязвимите". Ако трябваше да поставиш такъв на сегашния отбор, какъв щеше да е?
Може би "Непредвидимите".

Фенклуб
Преминаваме към въпроси около АSCB. Kaк разбра за организацията и защо реши да се присъединиш?
Разбрах още от участието на Любо Методиев в студиото на Диема, когато призова всички фенове на Арсенал да му пишат. Аз го направих и имах намерение да отида на първата среща в София, но не успях. Пръсъединих се към фенклуба след Фенсреща 2006, която се проведе в Стара Загора. Просто реших, че достатъчно съм отлагал.

Какви бяха първоначалните ти впечатления от фенклуба и припрокриваха ли се те с това, което си беше представял?
Първите ми впечатления бяха на срещата в Стара Загора през 2006-та. Там се запознах с най-различни особи. Общото между всички нас беше, че сме луди по Арсенал. Това по някакъв начин те мотивира да станеш част от цялото.

Кога изпита желанието да помагаш за просперитета на организацията?
Всичко се получи съвсем естествено. Аз бях първият член на фенклуба в Стара Загора и исках да намеря други фенове, които са отворени към идеята да споделят страстта си към Арсенал в обществото на ASCB. Така сектата в Ст. Загора заработи(смее се). После съвсем закономерно бях избран в Управителния съвет.

Почти всички членове асоциират Стара Загора с теб. Разкажи ни за създаването на клона и неговото развитие.
Клонът е относително нов, учреден през Септември 2007ма. Събрали сме се някакви хора тук. В момента сме 12 човека (12 мъже и 0 жени(смее се)). Аз знам, че в Стара Загора има много повече фенове на Арсенал, но по-голямата част от тях все оше не са ми известни. Има и доста хора които не съм успял да убедя, че си струва да са част от нашата весела общност. Хубавото при нас е, че отскоро имаме 3 нови и по-млади попълнения, които вливат известна свежест и ентусиазъм в нашия клон. В тяхната възрастова група е големия ни потенциал за разрастване. С малко помощ от Арсенал, ще бъдем много по-големи. Съвсем скоро в ASCB се записа и фен на Арсенал от незапомнени времена. Само трябва да открием новите банкови сметки за да внеса членския му внос.

Наскоро към задълженията ти с клона, се присъедини и една доста по-мащабна и отговорна задача - това да си част от УС. Как прие това назначение и за кои от дейностите на фенклуба отговаряш персонално?
Все още не сме уточнявали вътрешното разпределение на функциите си, но мисля, че персонално ще се занимавам най-много с административно-правните дела на ASCB. Приех понеже стана ясно, че има голяма нужда от хора които искат и могат да дадат нещо на организацията.

Извънредното общо събрание в Стара Загора през миналият месец бе свикано главно заради последствията от случката на фенсрещата в Бургас. Какво ти е мнението за онази ситуация?
Неприятен момент от развитието на ASCB през който може би е трябвало да преминем. Това е твърде деликатна тема за обширни коментари. Бих изказал известни резерви по отношение на наказанията, които бяха предприети след срещата. Това разбира си е лично мое мнение.

Значи ли това, че според теб новосформираният УС ще работи по-добре от предишния?
Според мен тези неща нямат голяма връзка помежду си. Бъдещето ще покаже.

Безспорно едно от най-положителните неща, които дава фенклубът е възможността за контакт с нашите любимци. Присъствал си и на двете по-мащабни гостувания организирани от ASCB. Кое ти е по-скъпо и на кой стадион би искал да отидеш някой ден?
Пътуването до Истанбул беше наистино паметно. Онзи турски стадион, с името което така и не успях да запомня, си струва да се посети от всеки футболен фен на света заради атмосферата, която предлага.

Други
Какво е мнението ти за явлението Tinya Team?
Процес което почти неизбежно трябва да се изживее, когато му дойде времето. Оттам-нататък става нездравосновно.

Спомена за хобитата си в гимназията. Сигурен съм, че са подкрепени с купища истории. Има ли някоя, която би се престрашил да ни разкажеш?
Не(смее се).

Да кривнем малко от тази тематика. Кое е нещото, с което се гордееш най-много до момента?
Глаголът не е съвсем уместен. С нищо не се гордея. Нещото което много се радвам, че съм направил е преходът Ком-Емине. 700 км по билото на Стара Планина. Повярвайте ми, струва си!

Мечтаната ти единайсеторка?
Нямам такава. Това е въпросът който ме матира.

Благодаря ти за отделеното време, Заки. Аз си прекарах страхотно, научих доста неща и мисля, че се получи едно добро, откриващо сезона интервю. На теб оставям задачата да избереш следващия.
Бих искал да посоча човека с късо подстриганата руса коса и вече доста дълга плитка - Шодаааааааан.