„Стадионът на Арсенал”, всеизвестен с оригиналното си име, Хайбъри беше домът на клуба от 1913-та до 2007-ма година.

Хенри Норис е човекът, който решава да премести клуба от „Манър Граунд”, Плъмстед, в северен Лондон. Норис поема Уулуич Арснеал през 1910, докато все още управлява Фулъм. Първоначалната му идея е да слее Фулъм и Уулуич Арсенал, но предложението му не е прието от Футболната Лига.
Лигата определя като конфликт на интереси, управлението на двата клуба едновременно, затова той решава да фокусира усилията си върху Уулуич Арсенал – първият Лондонски отбор, станал професионален и приет в Лигата. През сезон 1912/13 обаче, Уулуич Арсенал, със сериозни финансови затруднения, отпада от Първа Дивизия (за пръв и последен път през клубната история) с рекордно слабо представяне - 18 точки и 26 гола.

В опит да подобри състоянието на топчиите, и да увеличи броя на феновете, Норис решава да премести клуба. След като първоначално оповестява места в Батърсий и Харингей, той избира терен в Хайбъри, принадлежащ на колежа по теология „Св. Джон”. Въпреки съпротивата на местното население и други отбори от северен Лондон, сделката е сключена в началото на 1913г.
Арсенал плаща 20,000 паунда за 21 годишен наем на 6 акра земя, и като част от сделката се съгласява да не играе домакински срещи на Коледа и Разпети Петък. Колежа остава на южния край на стадиона, до края на Втората световна война, когато бива опожарен. Клубът маха „Уулуич” от името си, през сезона след преместването на север от реката, но много работа предстои да бъде свършена на Хайбъри, преди Арсенал да изиграе първия си мач там,
Новия стадион е проектиран от Арчибалд Лейч, който е работил и по стадионите на Манчестър Юнайтед, Челси, Евъртън, Ливърпул, Тотнъм и Гласгоу Рейнджърс. Игрището е изравнено, достроена е нова трибуна, добавени са заграждения и места за правостоящи, всичко за разход на Норис (станал по-късно Сър Хенри Норис). Главната трибуна е на източната страна и побира 9,000 зрители.

Първият мач завършва с победа – 2-1 срещу Лестър Фос на 6 Септември 1913 година, като стадиона не е напълно завършен. С началото на първенството, след Първата световна война, Арсенал отново става Първодивизионен отбор (какъвто е и до днес) и през 1920г. на стадиона се играе първият международен мач. През 1925-та, клубът доплаща 64,000 паунда за да откупи праваа над земята, като с това отпадат и забраните да се играят срещи на Коледа и Разпети Петък.
Западната трибуна, каквато я познаваме, е проектирана от архитекта Клод Уотърлоу Фериър и е открита през Декември 1932 година. Това е най-модерната трибуна, виждана до този момент в Англия, с места за 4,000 души, както и за още 17,000 правостоящи. Построяването на двуетажната трибуна струва на клуба 50,000 паунда. През 1930 година, името на стадиона е сменено на „Стадионът на Арснеал” и през Октомври, 1936-та година, е открита Източната трибуна в стил Ар Деко (представена като второкласна)

В трибуната са включени офисите, съоражения за играчите и главния вход (с известните Мраморни Зали). Тя струва на клуба 130,000 паунда и има места за 8,000 зрители. В Мраморните Зали стои и брозновият бюст на Хърбърт Чапман, легендарният треньор на Арсенал, който умира през 1934 година. През Втората световна война, „Стадионът на Арсенал” е използван като медицински пункт за получаване на първа помощ.

През войната, запалителни бомби разрушават покрива на Северната част на стадиона. През 1948-ма година, Хайбъри е използван като футболен стадион за Олимпийските игри в Лондон. През 1951-ва е изградено осветлението и през 1956-та е възстановен покрива на Северната част. След това, през 1964-та е сложено отопление на игрището, и през 1969-та се добавят нови седалки към Западната трибуна.

Помощното игрище на южния край на стадиона се заменя с тренировъчна сграда. Трибуната с часовника е преустроена така, че да освободи място за 48 ложи и още офиси. През 1991-ва, след „Доклада на Тейлър” (забраняващ местата за правостоящи), започва работа по превръщането на Хайбъри в стадион, изцяло със седалки.
Новата двуетажна Северна част е открита през 1993 година, осигурявайки места за 12,000 зрители, заедно с магазин и музей. Следват още модернизации, като двата огромни екрана и електронните табла.

През 2006-та година, след емоционален последен сезон за извесния стадион, за който отбора смени цвета на екипите си в знак на почит към първия състав, играл там, вратите се затварят за последно на 7-ми Май, Неделя.
Като подобаващ завършек, Тиери Анри отбелязва хеттрик, за победата на Арсенал над Уиган Атлетик с 4-2, осигурявайки мястото на тима в Шампионската Лига, за сметка на кръвния враг, Тотнъм Хотспър.

Хайбъри Скуеър

След 93 години като футболен стадион, Хайбъри се реконструира във високо технологични студия, едностайни, двустайни и тристайни апартаментти и луксозни сгради.

Проектът запазва вида на стадиона, като апартаментите ще бъдат построени в четирите края на игрището, а то ще бъде превърнато в атрактивна градина. Строежът ще бъде завършен през лятото на 2009-та година, въпреки че първите апартаменти ще са готови към края на тази година.
През Октомври, 2008г. Изпълнителният директор Кен Фрайър говори пред журналисти за развитието на Хайбъри Скуеър. Натиснете тук за да прочетете статията.

Източници
”Engineering Archie”, Simon Inglis
”Arsenal A Complete Record”, Fred Ollier
”The Official Illustrated History of Arsenal”, Phil Soar and Martin Tyler
Arsenal.com