Трябва да си призная, че отдавна не бях писал текст на български. Въпреки това, днес може би е точно такъв ден. Ще започна с една кратка ретроспекция, която мисля че всеки си спомня много добре, но мисля че подхожда на текста.

Юни 2003

Лятото на 2003та година беше повратно в модерната история на английския футбол. Всички знаем какво се случи тогава, като дори и аз, на крехката възраст от четиринадесет години си го спомням сякаш беше вчера.

След кратка сага, Роман Абрамович закупи футболен клуб Челси и се закани да промени лицето на футбола за дълги години напред. „Сините” от Лондон, доста често са били под радара на повечето специалисти. Добър и солиден отбор, но без основно ядро от футболисти. Типичен „средняк” за разбиранията на Острова, но всичко това се промени за просто няколко години....

Арсенал, изпускайки титлата през предходния сезон, правейки един трансфер преди сезона - Йенс Леман, изглежда като засенчен на фона на градския си съперник и не може да е по друг начин. Челси пръска невероятните за тогавашните времена над 100 млн паунда за нови футболисти. Привлечени са Джереми, Уейн Бридж, Верон, Муту, Смертин, Креспо и Макелеле. Повечето специалисти слагат отбора от едноименния квартал в Лондон в борбата между Арсенал и Манчестър Юнайтед  и „сините” доказват, че има защо да се страхуват от тях. До зимата трите отбора се движат буквално в пакет, но в края на сезона извода е един – Челси не може да се справи с брилянтността на Арсенал. Всички знаем какво се случи тогава, няма нужда от повторение.

Юни 2006

Разочарованието. Толкова близо, но и толкова далеч. Арсенал е загубил единственият си до този момент финал в Шампионската лига. Играейки повече от седемдесет минути с човек по-малко и въпреки това с гол преднина на почивката, отбора губи с краен резултат 2:1. Освен мъката, гордостта е неприкрита. На фона на разочароващия сезон на местна почва, представянето във финала е брилянтно. Силите във Висшата лига са други, същия онзи отбор на Челси, който два сезона по-рано не можеше да се справи със съперника си от северен Лондон вече е спечелил втората си поредна титла и общо третата си в историята дотогава. Жозе Моуриньо мачка всичко в Англия и уверено води Челси до нови висоти.

Юни 2008

Вечe усилено се говори за надигането на нов играч на север. Все по-реална става възможността Манчестър Сити да бъде купен от Абу Даби Юнайтед Груп. Два месеца по-късно сделката е факт. Резултата – гръмки трансфери, но провал през първите два сезона на новите собственици на клуба.

 

Първо ще кажа, че след 2:0 се отпуснахме. Донякъде критикувам Венгер, че не пусна ван Перси към 60-65 минута и да си вкараме 3ти гол и да си гледаме спокойно. Безспорно грешки имаше, и то големи, но...

Значи сега, след едно подобно отпускане, този отбор е без характер, този отбор е безхаберен, играчите били некадърни? След всичко, което беше постигнато? След цялото лудо и ненормално тичане срещу Стоук, Хъл, Уулвс и още кой ли не? Този отбор нямал характер, а футболистите били некадърни?

Или пък Арсен Венгер не става за треньор? Най-успешният мениджър на този клуб в цялата му 100+ годишна история? Вторият най-дълго служещ мениджър във Висшата Лига може би? Арсен Венгер, човекът който преобрази Арсенал до неузнаваемост. Човекът, който доведе в клуба хора като Анри, Бергкамп, Виера, Фабрегас, Робин ван Перси, Самир Насри, Андрей Аршавин и така нататък и така нататък. Човекът, който направи възможно построяването на стадион за 550 млн. без това да се отрази толкова сериозно на отбора, с редовни участия в ШЛ и редовно класиране в 4ката?

Може би пък и той е виновен, че отборът навлезе в най-важната част от сезона без най-добрите си футболисти? В една безсмислена квалификация ван Перси получи тежка контузия, която го извади за половин година. С неговото участие головете бяха средно по 2.7-8 на мач, без него - 1.7. Кракът на Рамзи беше брутално счупен. Този на Фабрегас също не е в цветущо състояние. Аршавин получи неприятна травма в най-неподходящото време, същото може да се каже за Галас. Алекс Сонг е безспорно един от най-добрите дефанзивни халфове в цяла Англия, а Томас Вермаален е най-добрият защитник, и то с доста солиден аванс. Колко време бяхме без Клиши? Ами Киърън Гибс? Йохан Джуру?

Реално ние изкарахме една голяма част от сезона без най-най-най-силните си кадри. И въпреки всичко, 3 кръга преди края, колкото и мизерен и нищожен да изглежда, шансът за титла го има. Математически не сме аут от борбата. Това според мен е огромно постижение. С половин отбор. Нека помислим къде ще са Юнайтед ако половин сезон са без Рууни, Флетчър, Гигс, Фърдинанд и Видич. Ами Челси? 6 месеца без Дрогба, Лампард, Есиен, Тери, Чех? Смятам, че нямаше да са дори и в 4ката и може би щяха да бъдат в положението на Ливърпул. Ще кажете, че и техните звезди се контузват. Факт, ама не баш. Щото при тях контузиите не са едновременно, и не за по 4+ месеца.

А за финал ще ви дам един пример с Барса - между 1999 и 2005 година те не са печелели нищо, ако не ме лъже паметта. Разчитаха на подобна стратегия, извличаха млади таланти от школата, а сега какво са? Без конкуренция най-добрият отбор в света. Но не и непобедими. Представете си ако срещу тях имахме Галас, РвП, Фабрегас, Аршавин, Сонг. Мачът нямаше да е същият. Нито срещу Юнайтед и Челси, тези срамни загуби с разлики.

Тази година бяхме близо, много близо. Прогресът от миналия сезон е очевиден, а смяната в мисленето - също. Венгер определено е осъзнал, че покупки ще се наложи да се правят, а както разбираме вече финансовото състояние на Arsenal FC е повече от отлично, и наистина могат да бъдат закупени играчите, които са необходими. Венгер загатна за готови трансфери, дори не един, а няколко. Ще разберем скоро. А за нас остава да сме зад отбора до края, да спечелим и 3те мача до 9ти май, след това да се насладим на световното, и с нови сили и подкрепа да гледаме как Арсенал става шампион на Англия.

There's Only One Arsene Wenger! Come On You Mighty Reds!

Гордост, страст, но загуба

 

 

Или защо Арсенал на Венгер винаги ще е по-голям от Манчестър Юнайтед на Сър Алекс Фърюсън