Нов ден, нова седмица емоциите от изминалия кръг от Висшата Лига вземат да поутихват и все пак намирам себе си прилистващ темата след мача търсейки с погнуса таз-седмичния "злодей-виновник" за стъпката на криво на Арсенал според доста вчерашно-пръкнали се фенове. Редовните нападки към Ебуе, Денилсон, Адебайор, Сонг; тук-там нападки на някои от "обичаните" играчи (Клиши, Туре); и естествено нищо отрицателно за най-"любимите" в отбора (ван Пърси, Насри и тн); и тук таме някои "баш-мениджъри" нападащи Арсен Венгер с претенции, че видиш ли той е виновен, и те ако са били на негово място са щели да спечелят мача с невероятните си умения; с няколко думи "нищо ново, нищо необичайно, нищо невиждано и нищо неочаквано"! Все пак този уикенд беше по-специален от другите, тази седмица гостувахме на Sh*te Hart Lane в дербито срещу кръвния враг и записахме поредното трудно и оспорвано реми (трето подред). Записахме и третия си пореден мач без победа срещу Тотнъм (несъмнено изключително постижение в историята на съперника!!!). В един доста динамичен двубой с много борба и сравнително малко положения за гол пред двете врати, двата отбора поделиха по точка. Възторгът и оптимизмът от преди мача са заместени от разочарование, яд и песимизъм. Тези чуства май описват целия ни сезон?
В този ред на мисли се замислих къде се намира този отбор? Какво ни очаква в бъдещето? За да намеря отговор на тези въпроси се обърнах към най-големия ресурс на мъдрост - Историята. След един неочаквано добър сезон през миналата година, летвата на очакванията бе поставена закономерно на ниво титла и затова колебливото представяне през сезона идва някак си доста болезнено. Какво не достига на този отбор? Къде се загуби играта от миналия сезон? Доста песимисти се опитват да търсят вината във Венгер и ръководството за напускането на Фламини и Хлеб, но дали това наистина е причината? Нима те двата са "такава класа", че отбора да се срути след тях? Ако това беше вярно, дали тези двама "футболни великани" щяха да търкат пейките на съответно Милан и Барселона питам аз?
Връщам се към лятото на 2007 и напускането на негово абдикирало кралско величие - Henry XIV, в търсене на отговорите. В сезон без никакви очаквания и допълнително напрежение младите артилеристи надскочиха себе си превзеха върха на Висшата Лига за седем месеца преди да се спънат на финалната права. Този сезон след изключителни очаквания отбора така и не навлезе в ритъм и не успя да покаже три поредни качественни мача. Точно тук виждам аз разковничето, тайната, истината... тежестта на очакванията! Силата на психиката е това, което липсва на младите артилеристи! Тя води до загубата на увереност в себе си и до слабите представяния; тя ни коства титлата миналия сезон.
Всеки голям спортист ще потвърди, че най-трудното в спорта не е да стигнеш върха, а да се задържиш на него; да добиеш духа на победител - духа на шампион! Това е и последната стъпка в развитието на "бебета на Венгер" преди те да запишат името си в историята на Арсенал и футбола въобще.
Поглеждайки назад в близката история на Арсенал виждам доста аналози в търсенето на този "шампионски дух". Младия отбор на Греъм необременен от очакванията за успехи детронира шокиращо господстващия по това време Ливърпул през 1989, но се провали още на следващия сезон под натиска на големите очаквания! След изненаващо спечеления дубъл през 1998 на подмладяващия се отбор на Венгер бяха нужни цели три сезона за да успее да се върне на върха на Висшата Лига!
Има само един "лек", само един начин за изграждането на този шампионски дух и характер - болката от провала! Тук някои ще попитат нима предните три сезона не бяха "провал", не са ли го изживяли вече? Не, не са! За да изпиташ чуството за неуспех ти трябва да си вярвал в постигането на нещо, да си си поставил за цел това нещо и да останеш в подножието му! Тук не става въпрос за редовните клишета, че ние се борим за титла и купи всеки сезон, а за вътрешните цели на футболистите. Едва този сезон младия отбор на Арсенал тръгна с увереността към тези цели след цели три сезона на изграждане...
Какво следва в бъдещето на отбора? НЕ, господа критици/песимисти/"специалисти", отбора НЯМА да се разпадне лятото, нищо че лятото почти няма да има нови трансфери както вие бихте искали! Отбора ще стане по-силен от всякога, защото ще бъде воден от болката. Арсен ще повдигне и успокои младите момчета и резултатите неминуемо ще дойдат. Ще дойде ден, в който оплюяваните днес играчи ще бъдат смятани за "основни"(титуляри), а вие ще се преструвате, че никога не сте "гонели" тези момчета, така както стана с Туре, Клиши, Фламини и тн. Ще дойде ден, когато ще имате дързостта да нападнете Венгер/ръководството, че не успели да задържат някои от тези същите основни състезатели, които днес вие "гоните" (точно както беше с Фламини). Ще дойде момент, в който всички вие наравно с нас ще се биете в гърдите колко много обичате Арсен Венгер, когото днес имате наглостта да нападате. Ще дойде момент, в който вие ще се биете в гърдите за политиката, стила, класата на Арсенал, който днес вие поставяте под съмнение. (Но дали ще дойде ден, в които вие да оцените и признаете грешките си?) Тогава ние - "вярващите" ще направим същото, което правим и сега - ще ви погледнем с насмешка и ще си замълчим... [br] [br]The future is BRIGHT, [br]The FUTURE is Red & White!!! [br]KEEP THE FAITH!
