Измина почти година от онзи февруарски следобед. Гостуването на Бирмингам трябваше да бъде един обикновен двубой, а се превърна в съдбоносно за сезона на Арсенал събитие. Твърде много обстоятелства през този следобед се стекоха във вреда на „артилеристите”. Ужасната контузия на Едуардо бе вероятно най-неприятната случка. Телевизионните режисьори ни спестиха тежката гледка, но сякаш бе достатъчно да видим бледото и изкривено лице на Фабрегас, който приканваше лекарския екип на терена. Измина година от последните голове на Едуардо, но аз все още помня как нападателят ги отпразнуваше. Като малко момче премигваше с очи, тихо и спокойно приемаше поздравления от съотборници и фенове. Една година по-късно Едуардо се завърна в игра след контузията. След прекрасния първи гол срещу Кардиф той се втурна към флагчето на корнера и изпрати въздушни целувки към феновете. Тези фенове, които изписаха многобройни пожелания за бързо възстановяване. След това се плъзна триумфално по тревната настилка, сякаш искаше да покаже, че оперираният крак е вече напълно здрав. Стисна юмруци и извика победоносно. „Той винаги искаше повече. Това момче е малко, но духовната мощ, която притежава, е голяма като планина.” Думите са на Венгер и описват невероятния характер на Едуардо. Характер.

Какво ли щеше да стане с Едуардо, ако той беше изгубил вяра, тъй както много фенове изгубиха вяра в отбора през последните месеци?

* * *

В следващите два месеца Арсенал ще върви напред и нагоре. Колко далеч ще стигне, само времето ще покаже. Лека-полека обстоятелствата отново заемат страната на „артилеристите”. Контузените играчи се връщат, връща се настроението, хубавата игра. Дори стабилността в защита се появи за първи път от много време. Отборът е непобеден в 12 поредни мача. Венгер разполага с разнообразен състав, с много възможности за изпробване. Невероятната форма на ван Перси продължава и през този месец, Едуардо се връща изпълнен с жажда за футбол. Младите Никлас Бендтнер и Карлос Вела са мотивирани да докажат своите качества и се раздават максимално, когато получат шанс за изява. Адебайор е контузен, но ще бъде наясно с конкуренцията, когато се завърне, така че ще трябва да възвърне добрата си форма. Сонг и Денилсон все още са колебливи и непостоянни, но всеки мач за тях е безценен опит. Насри и Аршавин ще спомагат за възвръщането на красивия и бърз футбол, а Тио Уолкът и Томаш Росицки много скоро ще им бъдат конкуренция.

Програмата на Арсенал през следващите два месеца е повече от благоприятна. Отборът е предимно домакин, ще играе срещу привидно преодолими съперници. Защо да не повярваме? Едни ще продължат да бълват огън и жупел. Други ще повярват, че „артилеристите” ще се класират в топ 4, че ще спечелят купа през този сезон. Трети просто ще вярват. В Арсенал. Това ще са тези поддръжници, които ще вярват дори и да се наложи да следят любимия отбор в турнира за Купата на УЕФА. В крайна сметка накъде сме се запътили без вяра?