Започвам тази статия раздвоен, дори леко разочарован. Дори не знам как да я озаглавя.

Да кажем, че представянето на отбора в последния месец е окуражаващо е все едно да кажем на бялото, черно.

Тази година, започнала с високите очаквания, след миналогодишния злощастно изпуснат сезон, донесе радостни мигове, като победите над Манчестър Юнайтед и Челси, но и донесе доста разочарования на феновете.

Играта на Арсенал няма еквивалент в последните 12 години, в които Арсен Венгер е начело на отбора. Никога отбора не се е славил с малко недопуснати голове, а с много вкарани. С атаката. Този аспект в играта куца, видяхме лъч надежда в двубоя срещу Кардиф, който сякаш се контузи заедно с Едуардо. Наистина, като всяка поредна година, тима е преследван от контузени играчи, които тази година са повече от миналата. Ето по-малко от 24 часа от сблъсъка с римските вълци, в лазарета са Едуардо, Адебайор, Фабрегас, Росицки и Тио Уолкът. Нарочно не споменавам Силвестре, защото се обръщам към нападението на отбора.

Добавяйки Аршавин, който няма право да играе, Арсенал изглежда немощен в нападение преди сблъсъка с Рома. Изглежда изтощен и безидеен в креативноста си, в остротата си. Тук идва големият въпрос, има ли от тези играчи, които са здрави, такива които биха вдигнали отбора? Биха показали, онази капчица гениалност, присъща на силните от миналото фигури като Денис Бергкамп и Тиери Анри?

Със започването на сезон 2007/2008, Арсенал приключи с промените в тима си. С преминаването от онази епоха на Сър Йън Райт, Патрик Виейра, Робер Пирес и вече споменатите икони Анри и Бергкамп, към Фабрегас, Уолкът, Ван Перси, Адебайор и прочие.

С напускането на Анри посока Барселона, възникнаха доста въпроси и противоречия сред феновете. Кой е Арсенал? Арсенал принадлежи ли на гениалноста на един футболист или принадлежи на усърдието на цял отбор? Безспорно талантливи, но и млади футболисти, поредните открития на Венгер, оправдаха критиците миналата година играейки невероятно, красиво, резултатно, показвайки на феновете, че не се е родил онзи футболист на Арсенал, който да остане незаменим, като само злощастната десница на съдбата, лиши тези таланти от титла в Англия и още по-добро представяне в Шампионската лига.

Този сезон, Арсенал е на друг полюс. Не искам да говоря за напусналите през лятото, защото казах че няма незаменими. Няма и да има. Единствената причина, която може да се посочи, затова че отбора не показва играта си този сезон е една – вярата.
Миналата година, сякаш на шега тима беше на върха в първенството още от началото на сезона. Момчетата играеха, без напрежение, без очаквания, просто се забавляваха на терена. Този сезон те берат плодовете на своя неуспех. Разочарованието, ако трябва да сме прецизни. Това разочарование, изразено в червения картон на Ван Перси срещу Стоук Сити, слабата форма на Адебайор, дори контузията на Фабрегас. Тези малки неща, примесени с раздора в съблекалнята, изправиха Венгер пред сериозен проблем. Как да мотивира тези футболисти, с които разполага?

Мотивацията във футбола е била от изключително значение и винаги ще бъде. Вярата в способностите, повдигането на духа, това са само части от този термин. Но на тези футболисти това им липсва, да повярват отново в същите тези качества, които показваха миналата година. Може би се нуждаят от мъничко подкрепа и оптимизъм, както и вяра.

Мачовете с Рома са трудни и важни за Арсенал. Според техният изход, сезона на отбора може да тръгне нагоре или да остане в този застой, в който се намира. С отстраняването на Тоти и компания, футболистите отново ще почустват онази сила и увереност, както миналата година след мача с Милан. Ако се справят с предизвикателството, ще покажат на всички критици и фенове, че Арсенал си остава Арсенал, вярващ и непредвидим.

Не случайно споменавах толкова пъти думичката „вяра”. За мен, тя е единственото нещо, с което можем утре да седнем пред телевизора и да гледаме отбора, точно и затова така озаглавявам статията. Вярата в тези момчета, вярата в този отбор, вярата в Арсенал.

Арсенал е повече от отбор, Арсенал е религия, Арсенал е нещо, в което трябва да се вярва, независимо каква е формата.


„Формата е моментна, а класата ВЕЧНА!”

We love you ARSENAL!