Едва ли има някой, който не е опитвал да направи кула от картите си за игра. За мен това си беше едно от предизвикателствата, които деството поднася. Готовата кула изглежда лесно и изпълнимо, изглежда завършено, но все пак нещо и липсва. Това нещо е, че кулата не е твоя. В търсене на своята кула, човек се въоражава с търпение и концентрация и започва да гради.

Процесът е изпълнен с огромно напрежение. Напрежение от това усилията ти да не останат напразни, напрежение от това да не се провалиш. В повечето случаи, другите хора няма да те разберат. За тях това ще е неправилен подход и повечето биха взели решението да си купят кулата готова и просто да се снимат с нея. Ти, обаче, не се отказваш. Искаш да направиш своята кула, по свой собствен начин. Искаш да изстрадаш всяко едно решение, всяка една добавка. Разочарованието те съпътства почти през целия процес, но ти знаеш, че си готов на всичко, за да постигнеш целта. Повечето ти приятели губят вяра с времето, а тези които не те харесват, опитват всичко, за да може да усложнят задачата ти. Стискаш зъби и продължаваш. Наясно си, че може да има външни фактори, които да ти попречат, но си приел вмешателството им и опитваш да гледаш позитивно на нещата. Попаднал си във фазата, в която нито вятърът идващ от прозореца, нито неразбирателството от близките и конкурентите, ще те спре. Имаш една единствена цел и си готов на всичко, за да я изпълниш.

Арсен Венгер идва в Арсенал когато Брус Риок почти е съборил кулата на Джордж Греъм. Французинът започва работа с основа от поостряли, но още стабилни карти. Идва със своите идеи и това бързо започва да се усеща. Подходът вече е тотално променен, а към ветераните се присъединяват нови и свежи попълнения. Венгер бързо успява да стабилизира кулата си, а през 1998 смесицата от застаряващи и свежи карти му дава надежда, че той ще може да завърши проекта си до самият му връх. Иновациите впечатляват всички и това спомага изключително много за вярата на Венгер в самия него. След постиженията през 2002 година, той е напълно убеден, че подходът който е избрал има потенциалът да изпълни задачата, която си е поставил. През 2004 и 2005, всички са на мнение, че Венгер е на милиметри от целта си. Всичко изглежда съвършено, всички са зад мениджъра и неговите виждания и пътят към върха изглежда логичното нещо. На 6 Април 2004, Уейн Бридж се превръща в едно от тези дълбоко разочароващи фактори, които правят пътят към върха толкова труден. До края на ерата "Хайбъри", Венгер не успява отново да се приближа толкова близо, но вече е спечелил позитивизъм с изявите си.

През 2006 средата на работа се променя, но не и начинът по който трябва да се изпълни задачата. Имайки голяма увереност в каpтите с които разполага, Венгер започва да гради на ново. Всички са ентусиазирани от новия проект. Избраният подход започва да личи ярко. Има страхотен потенциал за успех, но все още е рано. Венгер работи с картите си неуморно, калява ги и никога не спира да вярва в тях. В този период на промяна, успехите са променливи, но нито мениджърът, нито хората които са го назначили, искат да поемат по друг път. Това ще е пътят на Арсенал, докато начело е Венгер.

Последните 2 сезона на Арсенал са белязани от онези страничните фактори, които просто трябва да приемем. Когато знаците за оптимизъм бяха най-силни, трябваше да се съобразим с решенията на съдбата. Сега Венгер изчаква. Ситуацията в момента никога не е влизала в плановете му, но като човек който уважава това което прави, той ще го приеме. Ще приеме и всяка следваща контузия и всяко следващо напускане. Колкото и карти да бута това от кулата му, той ще продължи да вярва, че целта е изпълнима. Единственото, което се изисква от нас е да повярваме заедно с него. Това е Арсен Венгер и най-малкото, което му дължим е да застанем зад него и неговите методи и да повярваме, че това е човекът, който ще сложи последните две карти на върха.